Моля заемете местата си и нека пиесaта да започне.

"КУРшуми разрязват етническо напрежение" - глупости на търкалета. Като чета интервюто на Доган в "Труд" не мога да спра да се смея - "ето го новият Камю на българската екзистенциалистика-"...ами ако бяхме се видели (бел.ред. намереният мъртъв Ахмед Емин)? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били съвсем по жестоки! Не искам да правя предположения. ...може би ключът за разбирането е неговият психо портрет."
До тук персонажът, който Доган прави е симбиозен образ между герой на Достоевски и чужденеца на Камю. С нескрита ловкост дългогодишният лидер на ДПС щрихира абсурдния, емоционален крах на своя съпартиец, поредицата от риторични въпроси оставят читателя насред ръженото поле на Селинджър, докато спасителят изведнъж замахва с косата и отсича: "Не яхта, ако имам възможност летяща чиния ще си купя. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил ..."
Уау...След това Доган започва да говори отнесено относно социалната политика на ДПС, последните 19 години и техния труд, че мисли за държавата, ЕС , врагове и приятели. Кой кого иска да сваля и качва на власт.
Авторът най- накрая свали маската и от там се появи озъбеното кречетало, жадно за власт. Трагичен образ, след като се почувства заплашен и уязвим соколът показва вече изхабените нокти на етническите конфликти. ДПС беше образувал информационен вакуум около себе през последните години и можеше спокойно да лавира в тази капсула без особено да с е безпокои. Ако БСП блесна под прожекторите, първо с Овчаров, след това с РУМЕН ПЕТКОв, то сега другият коалиционен партньор е под прожекторите. Започват дни на големи и омръзнали дебати за етническата сигурност на България, кой кого ще изгони и кой на кого ще забрани да купува гласове. Популистка какофония и барабани които ще отминат за 3 дни.
Изплашен от вероятната си опозиционна съдба и възможността да не си купи летяща чиния Доган изпада в емоционална криза и започва да говори глупости, на които ще имаме щастието да се посмеем през следващите месеци. Моля заемете местата си и нека пиесата да започне.

Янков