Нелогичности и абсурд ни изнасилват всеки ден, раждаме изроди, които също ни изнасилват и така до безкрай. До колкото знам(може и да съм в грешка) един от белезите на демократичната страна е свобода на словото. Свобода няма, и слово няма, а само някакви брътвежи. Журналистите, а и повечетохора, се вълнуват извънредно много от това, че хората в Мугла ядат кучешко или че Станишев кара трамвай и се поставя над Ленън и Маркс.
От една седмица Коритаров е уволнен. А аз от доста време не съм гледала новини. Е, днес пускам сутрешния блок на Нова и него го няма. Най-естествено се заинтересувах и какво да видя. Гледам компютъра и не мога да повярвам на очите си. Не съм толкова компетентна, за да кажа, че винаги е казвал истината, но според личното ми мнение си беше точно така. И именно уволнението му доказва, че той го правеше. И то защо? Защото в мотива за уволнението му се крие такъв абсурд, толкова е нелогично. Представи си: отива Коритаров при шефа на Лукойл и ей така без нищо му казва: „Айде да купуваме общински имоти в Самоков!”. Големецът обаче е извънредно честен и отсича: „Не, господин Коритаров! Това е против закона, не мога аз такива неща да върша!”. Но Коритаров настоява: „Моля ти се, айде да си купим 2 парцелчета, аз ще взема някаква мижава комисионна от около милионче. Чакай, да ти начертая скица, за да видиш”. Абсурдът не свършва до тук! Коритаров всеки ден отправял апел към горепосочения големец от ефира на телевизията „Айде моля ти се, вдигни си телефона, иначе ще те очерня”. Разгневен от журналистически произвол и терор, честният господин праща писмо до телевизията, в което изобличава цялатажестока истина за Коритаров. Последва уволнение. И честният господин наистина е разстроен, но в него проговаря християнската добродетел и... няма да повдига обвинение в съда, може би защото иска да се смили над страдащия престъпник и да не го осъжда на смърт,а само на безкрайно нещастие вън от прекрасния нов свят на медиите.
А нещата започват от по-далеч. Още от интервюто на Коритаров с Юрген Рот, когато той не се съгласи с германеца и искаще да докаже правотата си. После се появи някаква си...информаторка и нещата се заплетоха съвсем, защото се спомена и името Лукойл.
И така. Не казвам, че Коритаров е светец, не бих целувала земата под краката му, но белите конци,с които е зашита тази история, биха се видели дори от Африка.
И както вече казах: няма свобода, няма и слово. Не е случайно и това, че всяка година падаме все надолу в класацията на Репортери без граници за страните,където има свобода на словото.
А случаят Коритаров е само 1 от многото. Има един немски израз „Като капка вода върху гореща стомана”. Така изчезват един по един неплатените журналисти. Дали родната земя ги поглъща или някой друг, това не се знае.
А дори не споменахме случаите с киселини, с разни опасни и т.н.