26 ноември 2008, сряда

Naming, Shaming, Blaming


13:40. Блудкавото кафе се изля в гърлото ми и заедно с В.Х. ,В.Т и Фиданов влезнахме в залата с леко закъснение, и както се очакваше бяха останали места само на последния ред. От там едва се чуваше ехото на това, което гърлото на А.Г. сипеше из аулата. Проблемът обаче не беше в дикцията на социолога, напротив той говореше ясно и отчетливо затрупван от непрестанния брътвеж на аудиторията.
Една от поредните лекции на Konrad Adennauer Stiftung, този път засягаща Корупцията и последните решения за закона за финансиране на партиите, прозрачността и българската евро - интеграция. Актуални проблеми, малко разисквани, добри лектори, лека пропаганда и много говеда. така мога да опиша днешния дебат. Сблъсък на цивилизациите в самата българска цивилизация. Сякаш академичния елит беше току-що изваден от клетката на безхaберието си, поставен на плющените столчета, изпръскан с топлата вода, която все още не беше открил.
14:00. Naming, Shaming, Blaming...Само това кънти в главата ми. Пак блудкаво кафе. И колкото и да се опитвам не мога да разбера къде се крие разваленото яйце в провинциалната аула. Извадете кола от главите на децата ни, новото вино гние в купищата лайна, ние само можем да гледаме.
Има два основни момента в латентния конфликт между България и ЕС. Единият е институционалната неадекватност, а другият - културния анахронизъм. Цялата картина, която Християндемократите описваха, стоеше и им се плезеше насреща. Електоралната незрялост, непотизмът(шуробаджанащина), корупцията и безхаберието стояха там. Гърчеха се, разплути в дебелите си задници, вадеха сополи от ноздрите, показваха ги и пак ги прибираха. А Европа стоеше насреща, говореше за демокрация, за институции, синдикати и неперсоналност на закона, за Naming, Saming, Blaming.
15:30. Заедно с В.Х. и В.Т. изляхме блудкавото кафе и мълчахме, Фиданов излезе още на първите 10 минути заедно с 2 те си висши и синия костюм. Едно от говедата се спря и каза, че отива да търси Русо.