Без коментар

от http://today.actualno.com/news_209718.html
Пловдивският митрополит Николай заклейми европейската интеграция на страната ни по време на Божествената Света литургия в храма "Св. Георги Победоносец" в Кърджали.
"За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей-парадите, парадите на разврата в градовете?", влезе в риторика владиката. Той за пореден път скочи срещу новия семеен кодекс, който "въвежда нова форма на съвместното съжителство - с други думи, блудството и прелюбодеянието се узаконява от българската държава и от закона".

"Да пази Бог, дано не бъде!", извика висшият духовник под купола на църквата. Той пак нападна евроинтеграцията, възмутен от факта, че храмовете, които са паметници на културата, са държавна собственост, а църквата - "само транслатор".

Възмущението на митрополита кипна, а миряните се смръзнаха на място, когато той извика пак: "Това не се е случвало нито в комунизма, нито в турското робство!".

Според дядо Николай "да обявят един храм за паметник на културата е кощунство".

Митрополитът изрази категорично несъгласие с 10-годишния срок, заложен в договора, който обаче той не иска да подпише. Дядо Николай подчерта, че най-добрият вариант е храмът да бъде не предоставен за срочно ползване, а дарен на БПЦ за вечни времена.

"Храмът ни е нужен днес и сега, за вечни времена. Стига с тази интеграция, дотука!", разгърна гнева си духовният водач. Той обяви пред смълчаните хора, че "Църквата ще застане на своето място срещу някои фактори в държавата".

"Но църквата няма власт над изпълнителната власт, тя се бори от амвона", поясни митрополитът. По-нататък в словото си той нарече дискотеките "свърталища на бесовете и разврата, на пиянството и злото".

Министърът на културата Стефан Данаилов, от своя страна, изпадна в недоумение от липсата на вяра и надежда в доброто у висшия духовник. "Аз не мога да си представя, че след тези 10 г. би имало такова българско правителство, което ще затвори вратите на този храм", подчерта проф. Данаилов. Той се ангажира отново и за пореден път да помоли митрополит Николай да подпише договора.

"Иначе комплексът ще си стои като историческа забележителност, без църквата да е действаща. Само ако има договор, митрополитът ще може да назначи свещеник", поясни министърът. Ако зависело от него, а не от юристите, той би дал архитектурно-строителния паметник и за 1 000 години на БПЦ.

http://today.actualno.com/news_209718.html

Из "Червената трева" Борис Виан

- Доста дълго...- повтори Волф – Каква мъка! Шестнадесет години... шестнадесет години задникът ти търка твърдите чинове...шестнадесет години, през които почтеността се редува с разни комбинации. Шестнадесет години скука- и какво остава? Разпокъсани и незначителни картини... ароматът на новите учебници на първи октомври, листата, които рисувахме, отвратителният корем на жабата след дисекцията, мирисът й на формалин и последните дни на учебната година, когато забелязваш, че учителите също са хора, понеже и те се готвят за ваканцията и класът намалява. И всички големи страхове, породени кой знае от какво преди изпитите...до това се свеждаше реалният живот... но знаете ли, господин Брюл, колко е гнусно да налагате на децата установен редовен живот в продължение на шестнадесет години? Времето е подправено, господин Брюл. Истинското време не е механично, разделено на равни помежду си часове... истинското време е субективно... човек го носи в себе си. Ставане всяка сутрин в седем часа... обяд в дванадесет, лягане в девет... и никога да нямате една своя нощ... никога да не узнаете, че има миг, в който морето престава да се оттегля и застива, преди да започне да се надига, а нощта и денят се смесват и образуват трескава линия, подобна на тази, която се получава, когато реките се срещнат с океана. Откраднаха ми шестнадесет години, господин Брюл. Убеждаваха ме, когато бях в шести клас, че единственият начин да напредна, е да мина в пети... в пърси ми говореха, че трябва да получа диплома за средно образование... а после и висше... Да, поряврах, че имам цел, господин Брюл... а нямах нищо... Движех се в коридор без начало и без край, след глупаци и пред други глупаци. Човек увива живота си в магарешките кожи от приказките. Тъй както от горвичите прахове правят хапчета, за да се преглущат по-лесно... но виждате ли, господин Брюл, сега вече знам, че истинският вкус на живота би ми харесал.
- ...
- Това ме изхаби, господин Брюл. Мразя годините, през които съм учил, защото те ме изхабиха. А мразя изхабяването.
Той удари с длан по бюрото.
- Погледнете- каза той- това старо бюро, всичко, свързанос учението, е такова. Вехти, мръсни, прашни неща. Боя на струпеи, която се лющи. Осрани от мухите прашни лампи... Образованието... и всичко туй старее и се скапва. Разяжда го проказа. Повърхността се изтърква и се вижда какво има отдолу. Долнопробна работа.

Зимата на нашето не-доволсто

В едно интервю Костов беше споменал, че България винаги е била изолирана от случващото се в Европа и света. Винаги сме били някакси защитени, дали под крилото на османци или на съветски другари. Ние балканските славяни явно винаги сме на края на историята, нашите проблеми са други, непонятни за света, а и за нас. Цяла Европа гори от негодувание, а ние си спим сладко и на ушенце ни припяват познатата до болка песен за добрите честни българи и другите,лошите, които ни мразят без никаква причина и само мислят как да ни сторят злина.
По едно и също време в България и в Гърция умряха две момчета. Едното-пребито до смърт от други също така млади момчета, другото-убито от полицай. В България никой не забеляза, защото вече свикнахме да умират млади хора. Не лош късмет, а тенденция. Всички се успокояват с опияняващата мисъл „Щом не е на моята глва, не ме засяга”. И децата ще продължат да умират по все по-нелеп начин, дали под индигово черните руини на дискотеки, в плаващи автобуси-саркофази или на улицата. И ще продължаваме да вървим спокойно по улицата, затваряйки очите си докато прескачаме поредния труп, за да продължим пътя си към дома, към топлото сигурно легло. За да заспим замния сън. Зимата на нашето доволство. На студентския празник министърът на образованието се срещна със своите приятели журналистите, поздрави всички студенти за празника и дори не се сети, че 2 дни по-рано броят им намаля с още един. В същия ден майката погребва сина си и се възмущава, че благодетелят на българската младеж дори не се сети да запази минута мълчание в чест (не)празнуващия 8. Декември мъртвец. Възмущава се, че убийците са при майките си.
Убийството на друго момче, ученик, само на няколко стотин километра от София предизвика Апокалипсис в Гърция, сравним само с Гражданската война от 40-те години. Негодуванието опустошава градове, тръгна и към Европа, ще опустоши и Европа. Настъпи гръцката зима на недоволството и може би след нея ще настъпи славно лято под слънцето на Атина.
Ние обаче гоним слънцето, за да можем да си доспим.

Доносите на Георги Коритаров (Агент Алберт) от 1982г. за неговия състудент Владимир Райчев.

http://www.netinfo.bg/photo/donosi/