ЧЕРВЕНИ БУКВИ

Едно поколение пише с
червени букви за абортиралите си надежди.

Програмата тази вечер не е нова. Познавате я от край до край. Виждали сте раждане, живот и смърт. Сигурно помните останалото. Добър ли бе живота ви преди да умрете? Достатъчно, че да бъде филмиран?

2009 започна с полъха на внушения апокалипсис, мас медиите раздухаха вятър който трябваше да посее страх.
Близкият изток се изпълни с ужаса на неразбраната вечна война.В Гърция удари камбаната на недоволството, което бяхме забравили, че съществува. В студентски град се разля кръвта на неосъзнатото ни пиянство. Скръбта се посипа като сняг върху Шипка, сняг, който никой не успя да разчисти. София се топли с мазут. Реклами.
За жалост всичко това, този път не се случва само в локалното ни полезрение, паниката е с световна, а изплашеният консуматор става все по - лабилен. Повече от 80% от Европа зависи от спрелия газ, ежедневно училищата затварят врати, връщат се препълнени автобуси с безработни българи от Испания. На американския пиедестал застана негър, а предсказанията на Ванга се появиха във всеки втори сайт. Реклами
Телевизорът е кутията на Пандора, а всички гущери и змии влизат направо през очите, за да парализират мозъка на изморения и разочарован бачкатор.
Новото поколение е жадно за културна революция, която задължително ще премине през пълните стомаси на доволството. Само когато се изпразнят банковите сметки, когато резервоарите останат празни цялата генерация от апатични тлъстини ще проумее, че сигурността да не умре от глад беше продадена за сигурността да умре от скука.
„ Случва се декорите да се сгромолясат. Ставане, трамвай, четири часа в канцеларията или в завода, обед, трамвай, четири часа работа, вечеря,сън и понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота..” всичко е копие на копие. Умората вдетинява, а пълният портфейл дава спокойствието - това е действителността на поколението на свръх избора, илюзорна пара действителност, реалността зад паравана на ежедневието. Случва се декорите да се сгромолясат ...Реклами.
„Абсурдът се ражда в това съпоставяне между човешкия порив и безсмисленото мълчание на света.”
Има моменти в историята когато едно общество се само сезира морално, когато нещо назрява, когато прелива , за да се излее върху развятото червено знаме на една генерация - нова генерация. Мигновенла пулсация от енергия обречена да пропътува разстоянието от началото до края в един единствен трепет на крила – съвършена мандала. И Палестина трябва да падне, и Мексико и Колумбия. Реклами.
След тях си задаваш въпроса : Добър ли бе живота ми преди да умра? Достатъчно, че да бъде филмиран?
Именно тогава едно поколение е готово да пише с червени букви за абортиралите си надежди.