Един ден господин Х. отиваше към работа по познатия път. И си помисли „Боже, колкот е мразя! Защо си ми дал толкова скучен живот! Искам да умра!”. И в същия миг господин Х. бе блъснат от тир. Не, блъснат не е точната дума, по-скоро той бе смазан от тир. Най-голямата ирония е, че бе рано сутирнта, нямаше никакво движение по малката уличка в отдалечения квартал, господин Х. мина на зелено и в тази част на града бе забранено движението на тежкотоварни превозни средства, пък и шофьорът бе жена, което винаги е иронично.
На практика това не бе самоубийство, тъй като тази нелепа смърт бе акт на заблудилата се случайност(а такива са и повечето смъртни случаи рано сутрин). Но от морална гледна точка това си беше най-долно самоубийство и богохулство, наказано както му се полага. Още по-иронично беше обаче, че господин Х. бе атеист и когато за първи път се обърна към бога, той го наказа. Но и по този въпрос може да се поспори, разбира се, тъй като бог беше изпълнил незабавно волята на господин Х, т.е. бе проявил благоволение.
Господин Х. работеше като чиновник в данъчната служба- професия, която бе омразна за всички данъкоплатци, защото той изпълняваше онази мръсна длъжност да прави данъчни проверки.
Господин Х. нямаше други роднини освен една сестра, с която се мразеха дълбоко заради мизерното завещание на един покоен чичо. Паради именно тази причина сестрата отказа да плати разноските по погребението и нареди господин Х. да бъде кремиран и да й бъде пратен по пощата(дори не с някоя куриерска служба!).
Най-голямото нещастие на господин Х. не беше, че умря премазан от тир, а това, че бог не го пусна на небето, а го накара да остане на земята. И така душата на господин Х. остана жива, за разлика от тялото му. Той преживя ужаса да види безчувственото си разчленено тяло, а по-късно и пещта на крематориума. Но безспорно най-голям беше ужасът му, когато разбра, че ще прекара вечността в грозна урна над камината в дома на сестра си.
Семейството на сестрата не познаваше господин Х. и както се и очакваше, никой не тъжеше за смъртта му. Дори сестрата не забрави разпрата и прие задължението да приеме урната с неописуема досада. Често си мислеше дали да не я хвърли на боклука, но за разлика от брат си беше вярваща и подобно действие би означавало, вратите на рая да се затръшнат под носа й.
А ето и мислите на господин Х. по време на духовното му заточение:
Е, това е шега. Не мога да повярвам! Бях толкова праведен, никакви грехове. Просто никой не ме опозна. Е, вярно, че някои недобросъвестни данъкоплатци ме наричаха с най-долни имена...и децата от квартала ме наричаха зъл старец...и сестра ми ме мразеше...както и съседите, магазинера, продавача от магазина за кламери, дори родителите ми май ме мразеха. Но това беше, не защото съм лош човек, ами защото бях различен от тях. Да, точно така! Аз не бях лигав и меланхочен като тях! Бях силен, истински мъж. Странно защо жените не ме харесваха... те губят. Всъщност хуваб живот си живеех. Ами, да. Беше прекрасен, как можах да си помисля дори за миг, че е бил скучен. Как можах да пожелая да погубя такъв прекрасен живот, какъвто аз имах!!!... Бил съм жесток и коравосърдечен. Онази дърта бабичка например, която не си беше плащала данъците от 5 години! Каква измамница! Имала 6 деца и била вдовица. Какво от това, ако ставаше така, никой нямаше да плаща данъци. Или пък онова семейство , което закъсня за плащането на данъците с цели 4 месеца! Били дълго време безработни и имали бебе. Голяма работа, законите са за всички. Примерно аз- цял живот не съм нарушил един закон- плащам сметките и наема на време, никога не вземам заеми, пресичам винаги на зелено, дори пукната кола да няма...и каква ми е отплата за цял живот добросъвестност?- да умра докато пресичам на зелено, прегазен от някакъв тир, каран от жена. Това е истинска подиграка с мен! И не стига това, ами дори не съм съвсем мъртъв и трябва да наблюдавам постоянно сестра си и лигавите й дечица. Ами съпруга й! Истински лентяй-работи само по 12 часа на ден и като се прибере вместо да свърши нещо полезно, сяда пред телевизора. А аз цял живот нямах нито телевизор, нито радио, за да не ме разсейва нищо от работата ми. Цяло семейство лентяи. Едното дете е вече на 18 години и още живее при маминка и татинко и дори не работи. А мен ме изгониха от вкъщи още на 15 години и оттогава работя непрестанно. Безобразие! Всички са лентяи. И колегите ето време бяха такива. Ще си вземат, моля ти се, 2 седмици отпуск през лятото. А кой да работи по празниците? Кой ли-аз. Някой отблагодари ли ми се-не. Отговорът е не, не и не... хубав живот си имах. Само едно ми липсваше-една женичка. Някоя незврачна жена, която да ми говти и да ми чисти, да ме пере и глади. Но да не е някоя повлекана и мързелана, която вместо да работи, да ходи на гости на съседките. Не, щеше да е и много работлива. Пък и нямаше да говори много много. Никога не съм разбирал как някои мъже разрешават на жените си да им говорят все едно са равни. Не, не бива така. Жените трябва да говорят с мъжа само с разрешение. А не като днес- равноправие, демокрация, врели-некипели. Дебелите феминистки провалиха обществото ни. 4000-5000 години жените са били под мъжете, а сега може жена да ти вземе работата. А бих умрял, ако жена ми е шеф... то пък, няма накъде повече да умирам. Абе всички са лентяи- виж състоянието на държавите по света- няма да вземат да работят, ами ще крадат и мамят. Другите пък, вместо да работят, просят. Къде отиде честният труд? Сега цял свят само от крадци и просяци. Един свестен човек не остана.
И така разсъждаваше господин Х. тихичко над камината, докато един ден малката дъщеричка не събори урната. Майка й не видя друг изход, освен да изпрахосмучи миризливия белезникав прах.