Париж - Хавана - Пекин

Спомняш ли си Пекин, когато заедно драскахме по стените, а малките момичета ни гледаха със страхът, който подобава към всеки чужденец.
Радвам се, че си прочела писмото ми, радвам се че всичко е наред, радвам се за барабаните на Куба, за пурите, за плажовете. Както ми писа вече си намерила добро жилище в новите скъпи блокове на Ведадо. Надявам се, че работата по реставрацията на Санто Кристо ти харесва.
Писмото става все по сухо, няма как да и го опиша: „Искам си парите, които вложих в мечти” , тя е толкова далеч от мен, толкова далеч от Париж...
Нещата при нас се нажежават всеки ден, говори се, че Дьо Гол ще си подава оставката. Вчера бях пред Одеон на протеста на сценаристите, едно момче ме нарече свиня.
Тя също от време, на време ме наричаше свиня. Дали ако имахме деца щеше да ме нарича свиня пред тях?
Към протестите на студентите се присъединиха почти всички гилдии. Мисля, че не сме готови да изживеем това. Спряха фестивала в Кан. Тази сутрин се събудих и от прозореца видях огромен плакат на Мао. Вчера Франсоа се обеси.
В момента децата на Франция умират по улиците, а аз сричам по това писмо, колко още трябва да мине, за да спра да си представям всеки момент с нея. Аз вече съм толкова сам, колкото мога. Плувам в отчуждението на самовглабяване, създавам новото си псевдо аз и бягам от него. Страх ме е.
Студентите вече не идват в лекциите ми, сигурно мислят, че съм свиня. В петък е погребението, но улиците към Пер Лашез са блокирани. Ежедневно умират някой от децата, на които преподавах, чувствам се сякаш е чума. Бих искал да си тук.
Да, чума. Свободата, която искат ги убива като плъхове. И чумата и свободата идват от вътре, и двете убиват Богове, за да издигнат нови. Сигурно Франсоа го е усетил. В момента децата мразят тези, в които ще се превърнат, те искат да олекотят авторитета, който ще наследят. Те ще са новата професура, искат да избягат от това, което предстои, но не разбират, че след престъплението след теб тръгва единствено проститутката.
Сигурно ти е харесало в Санта Клара. Кога мислиш да се връщаш, има много неща, за които да ти говоря, но няма как да ги напиша. Колата се счупи и сега ходя пеша до университета. Днес ще се срещам с Мартен, за да обмислим нещата по ремонта, искам всичко да е готово когато се върнеш.
Жан постоя още час пред писмото, извади револвера от бюрото си и продупчи дясното си слепоочие. От него се изляха всичките продадени мечти и чумата, и свободата, изля се Мао, омразата, отчуждението и страха, накрая се изля и Франсоа заедно с неговото въже.