Първо полувреме

Когато ти кажат да скачаш - попитай ги колко високо?
Вчера на влизане в НДК всички бяха доволни от постигнатите резултати, благодариха за показаното доверие.
Доверието означава легитимност, бюлетината за еверодепутат означава интернационален имунитет. На 7 юни 2009 година ние пряко избрахме суверена на един континент, но някой рзбара ли, че това не бяха български избори? Отново се клатушкахме в локалните си локви на прехода, гражданите подписаха договор,който явно никой не им даде да прочетат. Предизборната кампания беше репетиционна за националните парламентарни избори, от вилата си Борисов еднозначно попита, каква била нуждата два пъти да се гласува, като можело всичко да се реши още днес. Защо да се дават още пари за агитационни клипове и билбордое, а журналистът кимаше със съгласие. В пресконференцията си Станишев само спомена ПЕС, Калфин неразбираемо се запъваше в благодарственото си слово и даваше обещания за "нашите избори". Доган сякаш не беше чувал за АЛДЕ. Кунева, Кошлуков и Михайлова казаха, че са спечелили. Накрая само избирателят се чувства изгубил.
Политическата следизборна реакция се превърна във футболна реторика, това не бяха Евроизбори, а първо полувреме, политическият елит ясно доказа,че гражданските протести се правят от ултраси, а властта се търкаля като топка в краката на народните избраници. Журналистическата реакция беше също толкова неадекватна, вместо от Брюксел националните телевизии отразиха настроенията в Рибново. Въпросите към ГЕРБ, като събрала най- висок процент гласове бяха : "Как ще коментирате победата само с един мандат над БСП ? А Борисов " Аз така исках - само с един, да ги боли повече."
Някой попита ли ги как ще съчетаят политиката си с тази на ЕНП, защото разминаванията в платформите са обезпокоителни.
Кой от кандидате, говореше за европейската стратегия за справяне с кризата, за Лисабонския договор,за визовия проблем, за газовата ситуация в Европа, за мястото на Стария континент в световен мащаб, за бъдещото разширяване на ЕС? Може би по - точният въпрос е На кой му пука за Лисабонския договор? За пореден път затвърдихме мястото си на Азиятска периферия в Европа.
Положителното е, че голяма част от тези проблеми съществуват и в други държави в ЕС : националистите в Австрия, ниският избирателен вот, спадът на доверието в европейските структури и тн. Но се сещам за един мой разговор с български икономист в Лондон, ще перифразирам какво ми каза той: Определено хората на всякъде са недоволни, и имаме право да говорим за загуба на идентичността в европейските институции, за "живия" контакт с работодателя ти, за това, че личните ти качества се определят от лист хартия и като цяло можем да критикуваме работата на институциите, но голямата разлика е, че те работят.
България беше единствената страна в ЕС, в която се подложи на съмнение "честността" на изборите. А повярвайте ми на политическата ни вихрушка и е нужна легитимност. Вчера, за пореден път ние и я дадохме. И след няколко дни когато ти кажат да скачаш - попитай ги колко високо?