Извадете кола от главите на децата ни

Ако попитаме един буден четвъртокласник кой ръководи училището, той ще отговори - директорът. Когато бъде запитан за държавното управление, ученикът ще приложи същата логика и ще назове държавния глава.

Вместо активно гражданско поколение ние създаваме фабриканти.

Столицата на България е зарита в отпадъци и от цялата балканаска смрад наддига глава новата генерация от апатични, аполитични и асоциални граждани на Евопейския съюз. Големият капан, пред който се изправяме, е тройно етажиран - неинформирано и лесно манипулируемо общество, неадекватна форма на образование и морална ретроградност - резултатът е един - време, в което не се задават въпроси.
Преди 20 години в един свят на гарантирана заетост, стабилна идентичност и "Първа програма" целта на образованието е била ясна - да подготви младите членове на обществото за ролите им в социалистическата държава. Тази държава вече я няма, но образованието продължава да е свързано със същите цели. Още от четвърти клас децата се приучват на поданичество без да изграждат умения да общуват интерактивно, да задават въпроси и да заявяват публично позиция. Резултатът е ниска гражданска активност, податливо на манипулиране обществено мнение и очаквания за вездесъща държава.


Четвъртокласникът в България приема за даденост едноличното оглавяване на публичните институции.

Но няма практическия усет, че в съвременните демокрации управлението е форма на гражданска самоорганизация и се осъществява от различни институции, действията в които са законово регламентирани. Ако се поинтересуваме дали все пак управлението на директора не се основава на някакви правила и закони, детето няма да се запита какво са закони и защо се изработват, но със заучена увереност ще каже кой пръв ги е написал - българският владетел хан Крум. Малчуганът няма как да разбере - нито в училище, камоли от политическия живот в страната, че ако средновековните закони се коват от владетели и налагат върху поданици, то модерните се изработват от парламент, който не властва пожизнено, а представлява променящата се конфигурация от граждански интереси.

Четвъртокласникът в България все още влиза в класните стаи под строй, чиновете са наредени в редици, той става и сяда под патронажа на „звънец” . Ако по време на индустриалната революция е било важно да обучим привикналите към аграрен живот четвъртокласници на дисциплина и колективност, то днес тази система на стадно поведение е затлачваща.

Въпросните отговори не са случайни. Те свидетелстват, че четвъртокласникът е отличник и дисциплинарно е зазубрил фактологично верните отговори на националния тест "Човекът и обществото". Според образователните изисквания предметът би следвало да "развива уменията на учениците за активно гражданско участие". Но тестовите въпроси систематично отвеждат към държавата, миналото, рода, траките и природата.

Проблемът не е в самите въпроси. Важно е друго. Тестът визуализира дългогодишната скрита учебна програма на българското образование, утаена под наглед несвързаните учебни факти. Тя формира устойчиви представи и ценности. На първо място, нито едно от отношенията, проверявани от теста, не загатват възможността четвъртокласникът да бъде личност. И за да не се еманципира илюзорно, още с първия въпрос детето е запитано еднозначно: "Членовете на рода ги свързват:...?". Второ, в теста отсъстват хоризонтални граждански взаимоотношения. Те са подменени от държавата, а тя от своя страна вертикално налага власт. Едва ли е случайно, че вторият въпрос пита: "Училището се ръководи от:...?". Според теста единствено възможният отговор е "директорът", а децентрализацията е оставена за националните стратегии. Трето, в теста не присъства публичност. Тя е заменена от митична древна история и племенни предци. В тази светлина е лесно разбираемо защо България не се представя през актуални социални отношения, а изглежда като самодостатъчен 1300-годишен Робинзон Крузо - киселото мляко и розовото масло са единствената връзка на страната с Европа и света.

Скритата учебна програма не е заложена само на съдържателно ниво, но и в организацията на образователния процес, изграждаща модели на поведение. Първо, обучението не акцентира върху практическите умения, а е сведено до формално знание. Затова учениците не сравняват практически артефакти от различни епохи, за да открият самостоятелно, играейки и спорейки, защо е златен Златният век. Нито пък дискутират защо един владетел започва надпревара, но не само на бойното, а и на културното поле. Не, според стандартите четвъртокласниците трябва единствено да посочат носителя на власт, като отгатнат при управлението на кой владетел е Златният век. Освен това ученикът не е партньор в образователния процес. Той се разглежда като пасивен обект, а не като индивид, който следва да може публично да отстоява позиция и самостоятелно да определя своята идентичност. Доколкото преподаваното "знание" е завършено, то се преподава йерархично по оста знаещ - незнаещ, без ученикът да може да проблематизира "фактите". Децата следва пасивно да възпроизведат абстрактни класификации и да отговарят на въпроси кой, къде и кога, без да се питат защо и как.



Това не означава, че учениците са пасивни в своите реакции. Те , а не просто регистрират учебните програми. Децата разчитат образователния модел, като го свързват с други смислови системи в своето всекидневие, в които важна роля играят разнообразието на информационните източници, ценностният плурализъм и налагането на интерактивната комуникация като алтернатива на "еднопосочното учение". Срещата на архаичния образователен модел с всекидневните практики произвежда конфликти, които учениците решават по различен начин. Някои конформистки приемат образователния канон с намерението да се измъкнат в чужбина. Други симулират съгласие, а трети се бунтуват, но не срещу конкретното неадекватно образование, а срещу образованието въобще.

Очевидно е, че скритият образователен модел оказва негативни ефекти - както социални, така и биографични. Това е така, защото е изграден през втората половина на XX век, в един свят на предначертана биография, устойчиви териториални идентичности, гарантирана заетост, еднопосочна информация, затвореност на обществото в границите на националната държава. Нито една от опорните точки на тази координатна система не съществува вече. Светът е радикално променен, но образованието не е. А резултатът е "криминализиране" на предприемаческата нагласа сред младите хора, спорадично гражданско участие, сугестивно обществено мнение и най-накрая, държава, за която мнението на общество без личности просто няма значение.

Поколението на прехода израстна, утвърди се на мястото си като новата азиятска провинция на Европа. Тази генерация попадна в космическата дупка между два изконно различаващи се модела на живот. Днес децата на прехода избират своите представители в Европейския парламент, съставят новия национален парламент изграждат граждански структури.