С Любов и Омерзение..

Радио Стара Загора като добре работещата стара машина.

От двете години на работа в този клон на БНР разбрах едно - Държавната медийна политика е здрава, структурирана и непроменяема. Като стара руска машина тя е неугледна, олющена, тежка, но работеща, независимо от ползата, която има от нейното функциониране. БНР не зависи от ракламодателите и чуждите инвенститори, то зависи от старите, „преквалифицирани”, мързеливи и тесногръди нейни служители. За да не изпадам в локвите на предубежденията си ще кажа още в началото, че сега от дистанцията на изминалите години, изпитвам значителна симпатия към моите бивши работодатели.
Ако оставим на страна ежедневните тричасови излъчвания на народна музика, еднотипната редакторска работа, постоянното чакане на бюджет, едногодишната липса на главен редактор БНР работи с всичките си стари части, с огромната фонотека и типичната фасадна педантичност на всичките си секретарки, счетоводители, помощник безделници. Работила е 70 години и ще продължава да го прави. Големият проблем на националната ни държавна политика крещи с пълно гърло от лицето на най- старата радио станция в България - бюрокрацията и не подлежи на промяна и е бавна, неквалифицирана и корумпирана. Не знам дали сте забелязали, но гласът на Хоризонт никога не се е сменял, почти безсмислен е аналогът с Веселка Немска или НИМХ към БАН. Веднъж в един от офисите моя колежка ми се оплака как никой не се обаждал в предаването и колко искала да е като Милен Цветков и да не може да затвори телефона. Казах и, че на мен ми се обаждат и в повечето случаи ме ругаят, но това няма значение, защото редакторът така и не ти е слушал предаването, само тон- режисьорите следят ако не гледат БТВ.
Въпреки моралното и мениджърско декадентство БНТ и БНР имат бъдеще дори само заради историята си, аз вярвам в етатисткото становище, че вестникът, телевизията, радиото и университета са такива само ако са държавни. Всичко е въпрос на националната ни политика.