-... Видиш ли, драги мой, имало един стар грешник в осемнадесетото столетие, който изрекъл, че ако няма бог, той трябжа да се измисли, s'il n'exi, stait pas Dieu, il faudrait l'inventer. И наистина човек измислил бога. И не би било странно това, не би било дивно, че бог деиствително съществува, но дивно е, че такава мисъл- мисълта за необходимостта от бога- е могла да влезне в главата на такова диво и зло животно, каквото е човекът, толкова е свята тя, толкова е трогателна, толкова е премъдра и толкова прави чест на човека. Колкото се отнася до мене, аз отдавна съм решил да не мисля за това: човекът ли е създал бога, или бог-човека? Няма да почна, разбира се, да прелиствам по този въпрос всичките съвременни аксиоми на руските момчета, всички до една изведени от европейските хипотези; защото онова, което там е хипотеза, за руското момче става тутакси аксиома, и не само за момчетата, но дори и за техните професори, защото и руските професори твърде често сега у нас са същите руски момчета. И затова аз оставям настрана всичките хипотези. Защото каква задача имаме ние с тебе сега? Задачата е колкото може по-скоро да мога да ти обясня моята същина, тоесто що за човек съм, в какво вярвам и на какво се надявам, така е, нали? И затова ти заявявам, че приемам бог направо и просто. Ето обаче какво трябва да се отбележи: ако има бог и ако той наистина е създал земята, то , както ни е напълно известно, той я е създал според Евклидовата геометрия, а човешкият ум има понятие само от трите измерения на пространството. Между туй имало е и има дори и сега геометрици и философи, и дори измежду най-забележителните, които се съмняват, че цялата вселена или още по-широко - цялото битие е било създадено само според Евклидовата геометрия, осмеляват се дори да мечтаят, че две успоредни линии, които според Евклид по никой начин не могат да се пресекат на земята, може би биха се пресекли нейде в безкрайността. Аз, драги, съм решил тъй, че щом дори това не мога да разбера, как ще мога да разбера нещо за бога? Смирено признавам, че нямам никакви способности да разрешавам такива въпроси, моят ум е евклидовски, земен и затова къде ще ти решаваме онова, което не е от мира сего. Пък и тебе те съветвам да не мислиш никога за това, приятелю Альоша, а най-много относно бога:има ли го, или го няма. Всичко това са въпроси съвсем несвойствени на ум, създаден с понятие само за трите измерения. И тъй аз приемам бога не само на драго сърце, но нещо повече-приемам и премъдростта му, и целта му- съвсем неизвестни нам, вярвам в реда, в смисъла на живота, вярвам във вечната хармония, в която уж всички ще се слеем, вярвам в словото, към което се стреми вселената и което само "бе к богу", и което само е бог и прочие и прочие и така нататък и до безконечност. Върху това са изприказвани много думи. Струва ми се, че вече съм на прав път, а? И тъй, представи си, че в краен резултат аз този божи свят не го приемам и макар да зная, че той съществува, но никак не го допущам. Не бога не приемам, разбери това, а света, създаден от него, света божи не приемам и не мога да се съглася да го приема. Да се изясня: аз съм убеден като младенец, че страданията ще зарастват и ще се изгладят, че всичкият оскърбителен комизъм на човешките противоречия ще изчезне като жалък мираж, като гнусна измислица на слабосилния и мъничък като атом човешки евклидовски ум, че най-сетне в световния финал, в момента на вечната хармония ще се случи и ще се яви нещо толкова скъпоценно, че ще стигне за всички сърца, за утоляване на всички негодувания, за изкупление на всички злодейства на хората, за всичката проляна от тях кръв, ще стигне не само да стане възможно да се прости, но да се оправдае всичко, което се е случило с хората- нека, нека да бъде и да се яви всичко това , но аз не го приемам и не искам да го приема! Нека дори успоредните линии да се съберат и аз сам да видя това: ще го видя и ще кажа, че са се събрали, но все пак няма да го приема. Ето моята същина, Альоша, ето моята теза.
(Иван Карамазов)
0 коментара:
Публикуване на коментар