От месеци Берлин се подготвя за своя (въз)рожден ден. По целия Александърплатц са разположение информационни стени за историята на разделението на Германия както и с безбройни лозунги като „Ние сме един народ”, „Бъдеще”, „Демокрация” и т.н. В програмата за честванията по случай 20 годишнината от падането на стената взеха участие стотици галерии, музеи, културни институти и какви ли още не организации. И всички тези събития бяха под общото название „Празник на свободата”.
Свобода. Как точно е била постигната тя през 89-а обаче? Винаги съм си представяла революция- стената пада! Хората буквално рушат стената, непознати се целуват и прегръщат от радост, сълзи на щастие се леят и дълго раздлените се събират в свободата. Аз поне така си го представям. С голяма доза романтика и неизменно с революционния мотив. Какво трябва обаче да означава „1989-мирната революция”. Този израз се употреби в толкова вестникарски заглавия, речи на политици и анализи на историци, че вече не знам какво означава 9.11. за Германия. Толкова ли е била мирна тази революция, че 20-годишнината й да се чества като Нова година с типичния мтв-стил.
Между Потсдамер платц и райхстага са наредени големи ‘плочки домино’ , изрисувани от деца по цял свят. Символиката е навсякъде. Събарянето на доминото- символизира падането на стената. Деца от цял свят-не на разделението по света. Всичко е оградено, за да стигнеш до Брандербургската врата, където са основните събития, ти проверяват багажа, пускаха определен брой хора, не знам как са ги преброили. Излизайки по рано и минавайки покрай загражденията чух един човек да се моли да го пуснат „ Моля Ви, искам да вляза, вече 7 човека излязоха, пуснете ме”. До загражденията бяха скалъпили цял панаир: продаваха вурст, бира, греяно вино, палачинки, захаросани ябълки и всичкото, каквото можете да си представите. И целият този пазар беше разположен в калта. А друго важно е, че и валеше като из ведро.
Преди началото на шоу-програмата на големите екрани прожектираха клипове тип „мейкинг дъ видео” по мтв. Показваха как са монтирали огромните плочки домино, разни глупави репортери с неподвижни коси и усмивки повтарят „мирна революция” , а хората се блъскат с лакти, за да стигна по-напред и дори отдалеч да мога да зърнат своя идол- Ангела. Всички се наливат с вино и чакат голямото събитие! Но какво ти събитие- просто една 20-годишнина. Не знам и аз какво очаквах. Може би очаквах падане на стена, една мирна революция. Вместо това Бон Джоуви. Кой глупак преди началото пускаше Лайнъл Ричи и реши, че Бон Джоуви имат нещо общо със стената.
„Благодаря ви, че сте тук. Благодарение на вас стената я няма”, „Вие го направихте” и ...бла бла бла хвала на народа, речи на световните лидери... Приятелсвтото на Франция и Германия...хвала, хвала, хвала... Медведев: хвала на Съветския съюз, без негова помощ нямаше да стане... и ,разбира се, Мирна Революция- това е 9.ноември.
Говореше се и за други страни, „мирно” отхвърлили комунистическото управление. България си остана в понятието Балкани, а видях Бойко за първи път не в центъра на вниманието, седнал на последния ред на трубуната на европейските лидери, далеч, далеч зад Ангела и Никола Саркози. Ужасно му отива тази роля- да не говори и камерите да не го следят.
Мтв шоуто продължава с водещите, Бон Джоуви и всички мтв неща. Идва време за стената и нейното мирно падане. Незнайно защо всички много се радваха на Горбачов. Щом го покажеха за секунда на екраните, тълпата почваше да крещи в екстаз. Барозу бута доминото, но то спира след няколко паднали плочки. Потретва се събарянето на стената и с нови усилия тръгва да пада. Фойерверки.
Това е. Празник на свободата. 20 години след една мирна революция.
0 коментара:
Публикуване на коментар