Маргиналите са анонимни

Извадете кола от главите на децата си
Продължение на темата



След срещата на езиковеди от 14 български и европейски университета в Пловдив се стигнало до заключението, че пълният член, отличаващ подлога в изречението, трябва да отпадне. Така трайно слагаме отпечатъка на безличието в българското изречение и затвръждаваме анонимността на „извършителя на действието”. Анонимни остват 14 -те академици и 867.4 хиляди неграмотни и неклалифицирани български ученици.

Вместо активно гражданско поколение ние създаваме мутри.

Преди 20 години в един свят на гарантирана заетост, масова идентичност и "Първа програма" целта на образованието е била ясна - да подготви младите членове на обществото за ролите им в социалистическата държава. Тази държава вече я няма, но образованието продължава да е свързано със същите цели. Още от четвърти клас децата се приучват на поданичество без да изграждат умения да общуват интерактивно, да задават въпроси и да заявяват публично позиция. Резултатът е ниска гражданска активност, податливо на манипулиране обществено мнение и очаквания за вездесъща държава - време, в което не се задават въпроси. Следсоциалистическият толеранс към анонимността и безличието пасна твърде добре на новото поколение програмирани деца.

България е в челните редици по неграмотност на населението, минимална свобота на словото, неефективност на институциите и корупцията. Вашите деца стават живи свиделеи на един модел на подражание, в който образа на можещия и успелия е инкрустиран на прозореца на S класата със софийска регисрация. На него му е все тая за пълния член и 14-те обезумели лигвисти, той е извършителя на действието - анонимният подлог. Алтерегото на българският ученик е маргинал, той е непознатият реципиент на властта, най - горе на клона, неговата патка е най - голяма.

Четвъртокласникът в България приема за даденост едноличното оглавяване на публичните институции.

Той не вярва в системата, даже не е чувал за нея, той чува за Бойко и вярва на Бойко. Четвъртокласникът няма практическия усет, че в съвременните демокрации управлението е форма на гражданска самоорганизация и се осъществява от различни институции, действията в които са законово регламентирани. Ако се поинтересуваме дали все пак управлението на Бойко се основава на някакви правила и закони, детето няма да се запита какво са закони и защо се изработват, но със заучена увереност ще каже кой пръв ги е написал - българският владетел хан Крум. Малчуганът няма как да разбере - нито в училище, камоли от политическия живот в страната, че ако средновековните закони се коват от владетели и налагат върху поданици, то модерните се изработват от парламент, който не властва пожизнено, а представлява променящата се конфигурация от граждански интереси. Като се ограничим в спектъра на едноличната власт, нуждата от самостоятелна инициатива на „поданиците” е минимална, от където за четвъртокластникът става ясно, че той говори тогава когато му се задават въпроси.



Манифестът на невръстния маргинал е анонимността.

Четвъртокласникът в България все още влиза в класните стаи под строй, чиновете са наредени в редици, той става и сяда под патронажа на „звънец” . Ако по време на индустриалната революция е било важно да обучим привикналите към аграрен живот четвъртокласници на дисциплина и колективност, то днес тази система на стадно поведение е затлачваща. Тя превръща учениците в конформистки, неграмотни работници скрити зад стената от безличие, анонимността е тяхното спасение от срама. Различността и личната позиция биха ги превърнали в мишена за нападки и смях, но имено анонимнoстта ги превръща в бъдещите BG - маргинали. Анонимни остaват 14 -те академици и 867.4 хиляди неграмотни и неклалифицирани български ученици.