Ако съобщите на детето си, че от тази година ще може да се храни разделно, но единственото, което имате в хладилника си, е лютеница, хляб и кренвирш е невъзможно да очаквате, че ще порасне здраво.
Даден критерий може да бъде покрит ако имаш нужните предпоставки, за да получиш очакван краен резултат, останалото е въпрос на воля и професионален капацитет. Българският академичен апарат се нагърби с нещо, което е непосилен да носи – свободата на избора. Въвеждането на кредитна система във ВУЗ-овете беше абсолютно фиаско поради няколко причини – прегърбената от протоколи, молби, заявки, запитвания и пр. администрация е неспособна да се дигитализира, „обслужващият персонал”(инспектори, счетоводители,секретарки,портиери) рядко пада под 60-ти набор и е абсолютно неадекватно квалифициран, специалностите се подготвят по шаблон и следователно студентите излизат на матрица, мнозинството от лектори просто изчаква пенсионирането си е напълно демотивирано в работата. Накратко изброените недостатъци не съществуват сами за себе си, те се заплитат в мрежи от ежедневни абсурди, от които няма как да се измъкнеш освен да се подчиниш. Макар на пръв поглед да звучи безнадеждно, ситуацията е напълно благоприятна за пълнежа от студентска маса.
Цялата идея на кредитите се състои в това сам да менажираш и моделираш лекционния си план.
Плюсовете на въпросния модел : сам можеш да прецениш посоката, в която искаш да се специализираш, придобиваш интердисциплинарни знания, контактуваш с лектори от различни факултети, изграждаш навика да взимаш самостоятелни решения и най-важното - учиш това, което искаш. Кредитите са моделът, в който се набляга на крайния резултат.
Основната причина, заради която това няма как да стане е, че никой няма полза от него, най-малко безгръбначните потърпевши – студентите. За тях винаги ще е по-лесно да им натъпчат в устата филия с лютеница и кренвирш.
В.Я. – студент
0 коментара:
Публикуване на коментар