INTIMACY

Апатия на преподаването

2010-10-12T10:55:00.000-07:00

Какво излиза като дефиниция, когато влезем в залата и пред нас се изправи „човекът, които трябва да ни научи”. За някои това е възпитател, за други учител или както често студентите казват господин/жа еди-кой/я си. Последно време забелязвам обаче една умора у тях. В някои скъпи и други не толкова скъпи професори, доценти и асистенти. Едно обаче е сигурно, ние трудно бихме могли да определим тяхната дейност или иначе казано—професия. Много от нас ще кажат, че е просто един актьор, който приема различни роли в академичната среда или извън нея и в промеждутъка извършва някаква административна дейност. И относно функционалният характер на образованието наистина работата на преподавателя се доближава до тази на чиновника, от професионална обаче води до приравняване на преподавателя с експерта. Обучението, преподаването и в цялост образованието не трябва да бъде просто професия, специализация или дейност, но и дълг, който не зависи от парите, а е насочен към общественото изграждане. Преподаването не трябва да бъде компетентност, а също така и изкуство, творчество и техника на обучаването. За всичко друго, както се казва в една реклама има… учебник. Отдадеността към преподаването е желанието и удоволствието. В крайна сметка достигане до наслада от себераздаването, която потиска насладата от властта и създава реалния авторитет на преподавателя. Не е нужно снизхождение, нито линейното „наливане с фуния”. Единствено себераздаването на преподавателя може да събуди желанието, дерзанието и удоволствието на ученика и студента към обучението и познанието. Иска се силна вяра в културата и във възможностите на човешкия разум. Това никак не е лесно, защото предполага едновременно изкуство, вяра и отдаденост.

М.Г. студент

Кредит

2010-09-30T07:36:00.000-07:00

Ако съобщите на детето си, че от тази година ще може да се храни разделно, но единственото, което имате в хладилника си, е лютеница, хляб и кренвирш е невъзможно да очаквате, че ще порасне здраво.
Даден критерий може да бъде покрит ако имаш нужните предпоставки, за да получиш очакван краен резултат, останалото е въпрос на воля и професионален капацитет. Българският академичен апарат се нагърби с нещо, което е непосилен да носи – свободата на избора. Въвеждането на кредитна система във ВУЗ-овете беше абсолютно фиаско поради няколко причини – прегърбената от протоколи, молби, заявки, запитвания и пр. администрация е неспособна да се дигитализира, „обслужващият персонал”(инспектори, счетоводители,секретарки,портиери) рядко пада под 60-ти набор и е абсолютно неадекватно квалифициран, специалностите се подготвят по шаблон и следователно студентите излизат на матрица, мнозинството от лектори просто изчаква пенсионирането си е напълно демотивирано в работата. Накратко изброените недостатъци не съществуват сами за себе си, те се заплитат в мрежи от ежедневни абсурди, от които няма как да се измъкнеш освен да се подчиниш. Макар на пръв поглед да звучи безнадеждно, ситуацията е напълно благоприятна за пълнежа от студентска маса.
Цялата идея на кредитите се състои в това сам да менажираш и моделираш лекционния си план.
Плюсовете на въпросния модел : сам можеш да прецениш посоката, в която искаш да се специализираш, придобиваш интердисциплинарни знания, контактуваш с лектори от различни факултети, изграждаш навика да взимаш самостоятелни решения и най-важното - учиш това, което искаш. Кредитите са моделът, в който се набляга на крайния резултат.
Основната причина, заради която това няма как да стане е, че никой няма полза от него, най-малко безгръбначните потърпевши – студентите. За тях винаги ще е по-лесно да им натъпчат в устата филия с лютеница и кренвирш.

В.Я. – студент

Gone Thru Space

2010-07-17T05:44:00.000-07:00

Die Klage der Kaiserin - Amon Tobin

2010-06-11T07:44:00.003-07:00

Halluciantion

2010-06-11T07:44:00.002-07:00

Murder

2010-06-11T07:44:00.001-07:00

Tango - Iberia.

2010-06-11T07:44:00.000-07:00

Scuba

2010-06-11T07:43:00.000-07:00

2010-05-23T07:49:00.000-07:00

Местно време: "Млък" гостува на "Местно време"

2010-02-22T10:57:00.000-08:00

Местно време: "Млък" гостува на "Местно време"

Писмо-запитване(с протестни нотки)

2010-02-21T07:40:00.000-08:00

Уважаеми господин Танчев,

до колкото знам Вие сте кмет на град Стара Загора и имате относителна власт, несравнимо по-голяма от моята като обикновен гражданин. Именно заради това Ви пиша с едно запитване : Вие в град Стара Загора ли живеете? Вече сериозно се чудя дали Вие изобщо сте виждали улиците в града. Мога да Ви изредя всички улици, които се намират в безобразно състояние, но ще ми отнеме твърде много време, тъй като ще трябва да спомена всички възможни улици. По принцип съм свикнала с това от малка - имам късмета да живея в квартал, където улиците никога не са били гладки, те по-скоро са като повърхността на луната, но може би ако почакаме още година две и дупките станат още по-дълбоки, може да намерим петрол.
Днес се събудих и през прозореца си видях кола, спряна по средата на улицата (Ген. Иван Пашинов). Безспорно това затруднява движението, но въпреки това колата си стои все там вече почти 6 часа. Може би ако имаше такса за паркинг по средата на улицата, до сега колата да е вдигната от съответните органи. Интересно е също така, че колата е със спукана гума, насред една огромна дупка. Тук, разбира се, идва и етичният въпрос : Виновен ли е гражданинът, че е оставил колата си посред пътя или е невинен, защото повредата е настъпила поради независещи от него обстоятелства?

Искам да Ви помоля да започнете най-сетне да си вършите работата ( не че работата Ви е само да оправяте дупки, но това е темата на настоящото писмо; за другите проблеми - по-нататък). Имате нужната власт (предполагам), за да разпоредите ремонт на пътищата. Не съм компетента, но искам също така да допълня, че зариването на дупки с чакъл не помага.

Не искам да ме разбирате погрешно. Аз не искам да разчитам на другите и ако можех щях съвсем сама да оправя улиците, но все пак нямам асфалт, валяк и всички останали съоръжения.

С уважение
Стефка Цанева

П.С. Много бих се радвала да ми отговорите. Осъзнавам, че може да не съм права в изводите и обвиненията си и с радост бих чула Вашите съображения.
П.П.С. Надявам се, че все пак някога проверявате дадения в сайта на общината email-адрес.

Социаллиберализмът и солидарнорността или за Европа, която се задъхва

2010-01-12T07:36:00.000-08:00

„Личността не е част и не може да бъде част по отношение на което и да е цяло, пък макар това да е огромното цяло на целия свят.”
Николай Бердяев - „За робството и свободата на човека”

„Въпросът не е нов, но става все по - неотложен, след като Републиката не изпълни нито едно от обещанията си, а задълженията за „свобода - равенство - братство” са по - скоро хоризонт от колкото споделена реалност”.*
Евелин Пиейе - „Алманахът на недоволните”(L’Almanach des contraries)*

Очевидно неизпълнението на обещанията е най - явно в сферата на равенството: то се проявява както в потресаващите разлики в доходите, така и в прословутата повреда на социалния асансьор или нарастващата уязвимост на най - бедните към онова, което сме приели да наричаме житейски несполуки, като безработица или бедност... Същото важи и за „свободата” , пълноценна само ако наистина сме свободни да избираме профсията или местоживеенето си. Разбира се всички сме свободни и равни, но някой са повече от другите...
Мнозина очакват днес анализи и предложения за смекчаване на неравенствата. Такава е традиционната мисия на левицата, но откакто се случи онова, което наричаме крах на комунизма, ориентирите малко се замъглиха. Излиза, че сме влезли е радикално нова ера, белязана от прословутия край на идеологиите, което би означавало ако не чак край на историята*, то поне би могло да бъде смъртта на комунистическата утопия и тържествуването на здравия разум. В такъв случай всеки е призован да признае повече или по - малко ентусиазирано истината, че пазарната икономика и демокрацията са органично свързани.
Така всичко става просто и същевременно много сложно. Просто, защото една наследена идея утвърждава „пазара” като естествена даденост и превръща в грешка всяка „революция” , предопределена да измисли друга икономика както в сферата на свободите, така и в сферата на ефикасността - многобройни доказателства за това предоставиха страните от „Източния блок”. Сложно, защото след като „крайните” бяха подобаващо дискредитирани, след като левицата от Тони Блеър до Лионел Жоспен стана „реалистична”, а за ръководител на Световната търговска организация бе издигнат член на френската социалистическа партия, реалността упорстваше, неравенствата ставаха все по - големи,а въпросите които задаваме - по - спешни.
„Да изключим революцията и да приемем модерноста”* но какво да направим тогава, че да осъществим демокрацията, управлението на народа от народа при господството на пазара?
Юрген Хабермас - Философски дискурс на модерноста*
Сбогом на утопията: хората не могат да бъдат наистина равни.

Обширен въпрос, големи очаквания, които засягат не само избирателите със социалистическа нагласа, а вероятно всички безпокоящи се граждани, които искат да разберат дали социалното нещастие е неизбежност, дали бъдещето има само едно лице с различни гримове. Или пък дали една истинска промяна е възможна . с една дума важно е да разгледаме идеите на левицата, която стана вече либерална.
Най - различни изследвания, посветени на модернизирания социализъм, се опитват да намерят отговора: има ли конкретни етични ценности , които наистина са действени и най важното, позволяват обещанията на демокрацията да станат по - ефикасни. Това предполага особена концепция и за равенството, и за средствата, с които то да бъде постигнато.

Може би ще бъде уместно да се постараем да дадем по - точно определение на „либералната левица” - основава се на двойно отрицание: на буржоазния либерализъм и на комунистическия тоталитаризъм. Ако отказът на комунистическия тоталитаризъм е недвусмислен, то отношението към буржоазния либерализъм е далеч по - неясно. Но каквито и да са разликите между един модерен ляв център, третият път на New Labour и либералният социализъм, който не е просто приспособяване на социалдемокрацията към капитализма, така или иначе този обновен социализъм иска да е егалитарен, а не егалитаристки; той не претендира, че ще изкорени неравенствата, нито естествените, нито дори социалните, но изисква признаване на неотменимия и потенциално благотворен характер на един управляван и регулиран пазар. С други думи въпросът е във въвеждането, до колкото е възможно в рамката на икономическата ефикасност, на един стремеж към равенство, изразяващо се преди всичко в изискването за „солидарност”.
Няма съмнение, че това е характерно за мисленето на либералния социализъм, каквито и да са нюансите и различията, които могат да се отбележат между двете течения. За него е важно да се отрече от егалитаризма, чиято цел според него е гражданското, политическото и социалното равенство и да действа в името на една философия на правата на човека, допълнени от социлните права, признаващи правото на всички индивиди за минимум социална правда, условие да действителна политическа свобода. Тоест сбогом на утопията и добре дошла на разумността: хората не са и не могат да бъдат действително равни. Но е добре да се създават инструменти, които да не допускат неравенствата да стават твърде крещящи, което може да навреди на демокрацията и ....на пазара. В основата на това схващане стои солидарността. Думата е станала банална, а емоционалният и заряд ни кара да я смятаме за „чиста от всякакви помисли”, но това може би не е точно така. В действителност понятието,което принадлежи на политическата и хуманитарната философия в обичайното му значение е въведено през 1840 - Терминът солидарност е зает от юристите и е въведен във философията и следвайки тази логика той има за цел да замести милосърдието на християнството с човешката солидарност.
Солидарността, щяла да позволи да въведе морал в суровия капитализъм, като задвижи в самия него да бъдат смекчени собствените му правила.Болезненото осъзнаване на неизбежното неравенство между индивидите подтиквало към търсене на помирение между икономическата ефикасност и подкрепата на „онеправданите”. Очевидно концепцията за неизбежното неравенство, очебийна и проста реалност, е централна. И се свързва идеално с идеологията на споменатия капитализъм, който предполага, че по- добрият ще спечели, че по работливият или по интелигентният, подпомогнат от демокрацията, ще съумее да си проправи път. Успехът естествено ще дойде при онези, които го заслужават и най - красивите егалитаристки приказки никога няма да попречат едни да са по - надарени от други при изкачването на социалната стълбица.

От суверенния народ до гражданина, потребител на демокрацията.

„Ако в днешното време несигурността на социалното положение е нараснала, то благоприятните обстоятелства за талантите и инициативите също са повече: и тогава е напълно логично, че ще има разлика между онези,които успвят да се възползват от тези обстоятелства и другите,които не умеят това.”
М.Фуко „Трябва да защитаваме обществото”

Различията в апетитите, желанията и уменията пораждат сблъсъка, борбата, йерархията. Ето защо неоснователно е да си служим с морални категории, например прилагането на „справедлив” за окачествяване на толкова сложни явления като разпределянето на социалните блага, чието производство е резултат от множество пресичащи се съзнателни желания. Следователно левият либерализъм трябвало да работи за един солидарен либерализъм, разграничил се най - после от всякакъв идеализъм. Да не се заблуждаваме, всичко се свързва точно с това определение. Пазарът е неотделим от човека, да се откажем от него би означавало да се отречем от сложността, даже от двузначността на действителността, в която по принцип няма равенство. Целите на едно солидарно общество трябва да бъдат насочени към намаляване на ситуациите на господство. За да се постигне това трябва да бъдат установени „социални подпомагания” и „регулирания” чрез изграждането на консенсус, който да преодолява несломимия плурализъм на интересите и мненията.
Солидарността изисква никой да не бъде жертван в именно на даден абстрактен принцип или групови интереси. Това налага нуждата от институции , които никой да не може да си присвои, от плурализъм на формите на суверенитет на обществото. Следователно „независимите власти’ състоящи се от експерти, чиято легитимност произтича от тяхната компетентност, напълно самостоятелни, а не „изборни лица’ , имат задачата да изобличават отклоненията на действителността от основополагащите принципи на демокрацията. И в двата случая изискванията за повече информация, за механизми за сравнение или осмисляне, които предлага едно истинско разискване са твърде високи.

Маргиналите са анонимни

2009-12-02T04:20:00.000-08:00

Извадете кола от главите на децата си
Продължение на темата

След срещата на езиковеди от 14 български и европейски университета в Пловдив се стигнало до заключението, че пълният член, отличаващ подлога в изречението, трябва да отпадне. Така трайно слагаме отпечатъка на безличието в българското изречение и затвръждаваме анонимността на „извършителя на действието”. Анонимни остват 14 -те академици и 867.4 хиляди неграмотни и неклалифицирани български ученици.

Вместо активно гражданско поколение ние създаваме мутри.

Преди 20 години в един свят на гарантирана заетост, масова идентичност и "Първа програма" целта на образованието е била ясна - да подготви младите членове на обществото за ролите им в социалистическата държава. Тази държава вече я няма, но образованието продължава да е свързано със същите цели. Още от четвърти клас децата се приучват на поданичество без да изграждат умения да общуват интерактивно, да задават въпроси и да заявяват публично позиция. Резултатът е ниска гражданска активност, податливо на манипулиране обществено мнение и очаквания за вездесъща държава - време, в което не се задават въпроси. Следсоциалистическият толеранс към анонимността и безличието пасна твърде добре на новото поколение програмирани деца.

България е в челните редици по неграмотност на населението, минимална свобота на словото, неефективност на институциите и корупцията. Вашите деца стават живи свиделеи на един модел на подражание, в който образа на можещия и успелия е инкрустиран на прозореца на S класата със софийска регисрация. На него му е все тая за пълния член и 14-те обезумели лигвисти, той е извършителя на действието - анонимният подлог. Алтерегото на българският ученик е маргинал, той е непознатият реципиент на властта, най - горе на клона, неговата патка е най - голяма.

Четвъртокласникът в България приема за даденост едноличното оглавяване на публичните институции.

Той не вярва в системата, даже не е чувал за нея, той чува за Бойко и вярва на Бойко. Четвъртокласникът няма практическия усет, че в съвременните демокрации управлението е форма на гражданска самоорганизация и се осъществява от различни институции, действията в които са законово регламентирани. Ако се поинтересуваме дали все пак управлението на Бойко се основава на някакви правила и закони, детето няма да се запита какво са закони и защо се изработват, но със заучена увереност ще каже кой пръв ги е написал - българският владетел хан Крум. Малчуганът няма как да разбере - нито в училище, камоли от политическия живот в страната, че ако средновековните закони се коват от владетели и налагат върху поданици, то модерните се изработват от парламент, който не властва пожизнено, а представлява променящата се конфигурация от граждански интереси. Като се ограничим в спектъра на едноличната власт, нуждата от самостоятелна инициатива на „поданиците” е минимална, от където за четвъртокластникът става ясно, че той говори тогава когато му се задават въпроси.

Манифестът на невръстния маргинал е анонимността.

Четвъртокласникът в България все още влиза в класните стаи под строй, чиновете са наредени в редици, той става и сяда под патронажа на „звънец” . Ако по време на индустриалната революция е било важно да обучим привикналите към аграрен живот четвъртокласници на дисциплина и колективност, то днес тази система на стадно поведение е затлачваща. Тя превръща учениците в конформистки, неграмотни работници скрити зад стената от безличие, анонимността е тяхното спасение от срама. Различността и личната позиция биха ги превърнали в мишена за нападки и смях, но имено анонимнoстта ги превръща в бъдещите BG - маргинали. Анонимни остaват 14 -те академици и 867.4 хиляди неграмотни и неклалифицирани български ученици.

09.11. 20 09

2009-11-13T19:28:00.000-08:00

От месеци Берлин се подготвя за своя (въз)рожден ден. По целия Александърплатц са разположение информационни стени за историята на разделението на Германия както и с безбройни лозунги като „Ние сме един народ”, „Бъдеще”, „Демокрация” и т.н. В програмата за честванията по случай 20 годишнината от падането на стената взеха участие стотици галерии, музеи, културни институти и какви ли още не организации. И всички тези събития бяха под общото название „Празник на свободата”.
Свобода. Как точно е била постигната тя през 89-а обаче? Винаги съм си представяла революция- стената пада! Хората буквално рушат стената, непознати се целуват и прегръщат от радост, сълзи на щастие се леят и дълго раздлените се събират в свободата. Аз поне така си го представям. С голяма доза романтика и неизменно с революционния мотив. Какво трябва обаче да означава „1989-мирната революция”. Този израз се употреби в толкова вестникарски заглавия, речи на политици и анализи на историци, че вече не знам какво означава 9.11. за Германия. Толкова ли е била мирна тази революция, че 20-годишнината й да се чества като Нова година с типичния мтв-стил.
Между Потсдамер платц и райхстага са наредени големи ‘плочки домино’ , изрисувани от деца по цял свят. Символиката е навсякъде. Събарянето на доминото- символизира падането на стената. Деца от цял свят-не на разделението по света. Всичко е оградено, за да стигнеш до Брандербургската врата, където са основните събития, ти проверяват багажа, пускаха определен брой хора, не знам как са ги преброили. Излизайки по рано и минавайки покрай загражденията чух един човек да се моли да го пуснат „ Моля Ви, искам да вляза, вече 7 човека излязоха, пуснете ме”. До загражденията бяха скалъпили цял панаир: продаваха вурст, бира, греяно вино, палачинки, захаросани ябълки и всичкото, каквото можете да си представите. И целият този пазар беше разположен в калта. А друго важно е, че и валеше като из ведро.
Преди началото на шоу-програмата на големите екрани прожектираха клипове тип „мейкинг дъ видео” по мтв. Показваха как са монтирали огромните плочки домино, разни глупави репортери с неподвижни коси и усмивки повтарят „мирна революция” , а хората се блъскат с лакти, за да стигна по-напред и дори отдалеч да мога да зърнат своя идол- Ангела. Всички се наливат с вино и чакат голямото събитие! Но какво ти събитие- просто една 20-годишнина. Не знам и аз какво очаквах. Може би очаквах падане на стена, една мирна революция. Вместо това Бон Джоуви. Кой глупак преди началото пускаше Лайнъл Ричи и реши, че Бон Джоуви имат нещо общо със стената.
„Благодаря ви, че сте тук. Благодарение на вас стената я няма”, „Вие го направихте” и ...бла бла бла хвала на народа, речи на световните лидери... Приятелсвтото на Франция и Германия...хвала, хвала, хвала... Медведев: хвала на Съветския съюз, без негова помощ нямаше да стане... и ,разбира се, Мирна Революция- това е 9.ноември.
Говореше се и за други страни, „мирно” отхвърлили комунистическото управление. България си остана в понятието Балкани, а видях Бойко за първи път не в центъра на вниманието, седнал на последния ред на трубуната на европейските лидери, далеч, далеч зад Ангела и Никола Саркози. Ужасно му отива тази роля- да не говори и камерите да не го следят.
Мтв шоуто продължава с водещите, Бон Джоуви и всички мтв неща. Идва време за стената и нейното мирно падане. Незнайно защо всички много се радваха на Горбачов. Щом го покажеха за секунда на екраните, тълпата почваше да крещи в екстаз. Барозу бута доминото, но то спира след няколко паднали плочки. Потретва се събарянето на стената и с нови усилия тръгва да пада. Фойерверки.
Това е. Празник на свободата. 20 години след една мирна революция.

Новата 68-ма? Ще я пропуснем ли отново?

2009-11-13T18:29:00.001-08:00

През юни месец тази година както и всеки друг месец от медиите ни заливаха с информационен бълвоч за избори, Бойковци, кризи разни и разни други бедствия, злополуки, убийства, масови убийства, кланета и изобщо всичко, от което ти се прищява да те няма не само в България, но и като цяло. И сред всичките тези новини през този юни месец 2009 никой не чу, никой не разбра, че 68-ма се завръща.
Тогава започва националната стачка в сферата на образованието. Десетки, а може би и стотици универиситети и училища в Германия са превзети от недоволните от образователната система. Изискванията не са едно или две и пълният им списък може да се види на официалния сайт на стачката, където има статии дори на български. Най- общо казано студентите искат демократизиране на учебната система, реформа на бакалавърската и магистърската степен, премахване на квотите и таксите за обучение. Недоволството се трупа през годините на прехода към Булонската система. Студентите се превръщат в опитни зайчета, върху които се изпробва новото „пазарно” образование. На едната година образованието ти е 5 години, ако те приемат догодина ще учиш обаче само 3. Преподавателите не знаят къде са и дори те не знаят точно как да процедират след промяната. Исканията на стачкуващите са толкова много, че се замисляш „По дяволите колко ужасно трябва да е образованието в Германия”.
Е, не чухме за тези стачки, които бяха превзели Германия.
И сега отново не чуваме. Защото такива отново има. Преди месец в поздравителната си реч по случай откриването на учебната година деканът на математическия факултет към Хумболдт шеговито сравни студентските движения с 68-ма „от неговата младост”. Сега далеч не ми изглежда така шеговито. Всеки ден стачкуващи превземат нова аула в нов университет. Всички университети в Берлин и Мюхнен са превзети и малко по малко се обхващат и по-малките градове. Стачката придобива нови форми. Организацията на левите студенти издава вестник, организива срещи и дискусии в повечето университети в страната. В момента в аудимакс живеят стотици студенти, готови да се борят за по-добро образование. Докато в Берлин и Мюхнен деканите проявяват „разбиране”, то в Тюбинген стачкуващите са разпратени с полиция.
Студентите, образованата младеж, винаги са били в основата на най-големите метежи в Европа. Защото те са сила. Недоволството й се канализира в протест с императивен лозинг „Искаме промяна”. По принцип. Но тук...:
Таксите за българските университети постоянно се покачват, а ние плащаме все повече и повече за нафталиновите професори, учебници и идеи, плащаме, за да се подготвим и явим на изпит, плащаме, за да ни приемат, за да изкраме следването и накрая плащаме, за да го завършим и плюс това плащаме и някакви си безумни такси, които отивам някъде си. И не мога да разбера как никой не каза „Не ми харесва”. Как на някого не му писна от нафталина? Не трябваше ли аулите на Софийски и Пловдивски отдавна да са превзети, не трябваше ли отдавна да се създаде студентска организация и най-вече: не трябваше ли отдавна НЯКОЙ да покаже НЕДОВОЛСТВО.
На въпроса „за какво стачкуват студентите в Германия” една българска студентка отговори пренебрежително : „ Ами никой не ги знае, май те самите не знаят”. Далечното е несъществуващо. Активността може би просто ни е далечна. И аз много говоря, но не в момента не спя на земята в аудимакс на Хумболдт. Но пък промените ще са ми сладки.
Не агитирам и не ми е минавало през ум да казвам „Ставайте на стачка, студенти”, пък и не ми пука достатъчно. Общонационалната стачка в Германия е насрочена за 17. Ноември. Промени ще има. През 68-ма едва доловимо се чул викът на студентите от Франция и неколцина са възнегодували заедно с Европа. Не мога да си представя как се е разбрало тогава за тамошните метежи нито пък как тук са се осмелили да покажат позиция(макар и малцина). Не мога да си го представя поради просттата причина, че сега стена няма, цензура няма, такъв контрол няма, а недоволството все не се показва изпод комунистическия прах в аулите.
Или просто сме твърде заети да говорим за Бойко и за лошите комунисти. Докато си чешем езиците по кръчмите и малоумните интернет форуми, ще проспим новата 68-ма и следващата след нея.
http://www.bildungsstreik.net/aufruf/forderungen-der-studierenden/

14 Декември 1996 - Рожден ден на Вежди Рашидов

2009-09-07T08:41:00.000-07:00

Ш*бани куки, шибани сделки - Депутатът Йосиф Йософов

2009-07-18T02:50:00.000-07:00

Warsaw village band

2009-07-13T01:34:00.001-07:00

2009-07-03T04:32:00.000-07:00

Богатият господин отваря вестника на страницата в обявите и очите му се спират на малко каре с надпис: „ Благороден просяк и бездомник моли за мислостиня. Целият му срам събран е в последното му притежание- пощенска кутия No 6 на адрес ул. Юрий Гагарин 66В.” Богатият господин се чуди на тази странна просия и си спомня за цитат от роман на Достоевски: „Просеците, особено благородните просеци, би трябвало никога да не се показват навън, а да просят милостиня чрез вестниците.”
Богатият господин затваря вестника и излиза от кабинета си, решава да не работи днес. В коридора чистачката мие пода, на колене е, а господинът ,случайно или не, настъпва дясната й ръка. Очите й се просълзяват, а той просто отминава.
Просякът отива до старото си жилище на адрес ил. Юрий Гагарин 66В, където е прекарал най0хубавите си години в апартамент 36 на третия етаж. От онези времена му остана само ключът за черната пощенска кутия номер 6. Той не знае, че в момента в апартамента на третия етаж живее чистачката, която със сълзи на очи се прибира у дома.
Нанасяйки се в жилището тя получава от хазяина ключ за пощенската кутия и всеки ден я проверява, но никога не получава писма. Тя понякога оставя ключовете на сина си, който винаги ги забравя у дома, но странно защо ключето за пощата винаги е у него.
У дома вижда сина си. той излиза, но казва, че ще се върне след половин час.
Богатият господин не спира да мисли за Достоевски и за самотата си. Отправя се към ул. Юрий Гагарин 66В.
Чистачката приготвя обяд за сина си, сервира масата и ще излиза. Обедната й почивка е свършила преди десет минути, а не може да си позволи да загуби работата. Тръгва, но вижда, че нейният разсеян син пак е забравил ключовете си. Тя както обикновено слиза по стълбите, никога не използва асансьора.
Просякът стои в градинката пред блока и си мисли какво ли ще прави през оставащите години от живота си. Сега той е едва на 40. Остава му толкова време. А няма нищо. Дори идея какво да прави. Вижда богатия господин, който влиза във вход В, застоява се при пощенските кутии и излиза.
Чистачката стига до партера и чува как някой нахален съсед хлопва вратата след себе си. Отваря пощенската кутия, за да остави на сина си ключевете за апартамента. Кутията обаче като никога не е празна. В нея има самолетен билет и бележка „Самотен съм.” Чистачката препрочита безлежката за стотен път и гледа билета. Тя стои на входната врата и се оглежда. Очаква да види някого, но вижда само сянката на някакъв просяк в градинката отсреща. Без да се замисля чистачката взема такси към летището.
Просякът изчаква госпожата да се отдалечи и влиза във входа. Отваря пощенската кутия и вътре вижда ключове. Опипва ги, именно такива бяха извивките на някогашните му ключове. Качва се на третия етаж по стълбите. Никога не използва асансьора. Отива пред вратата на апартамент номер 36. Вратата е нова, чисто черна, няма шпионка, няма и звънец, само позлатени цифри 36. Затаява дъх и вкарва ключа. Завърта го и патронът на бравата напевно и леко се завърта. Просякът влиза и вижда, че вътре го очаква топъл обяд. Масата е сервирана за него.
Синът наистина възнамерява да се върне скоро у дома, но нещо у него се пречупва. Минава покрай градинката до блока си и вижда яркочервени рози, ароматът им сякаш го примамва. Той решава да не се прибира удома. Сега той живее край гарите, често се мести. Опитва се да засади червени рози край релсите, но рядко начинанието му завършва с успех. Първоначално хората му крещяха като на луд, че някой влак ще го смаже, но после свикнаха с лудостта му и го оставиха да разкопава почвата край релсите, да засажда семена и редовно да ги полива. От всички места, които синът на чистачката обиколи, от всички семена, които посади, само на старозагорската гара поникнаха рози. Пътниците много се чудят на големите яркочервени рози, чийто аромат се носи във въздуха около гарата и опиянява скитника, който неизменно по цял ден стои на първи перон и гледа пристигащите и заминаващи влакове.
Единствено неясно остава дали чудесата в пощенска кутия номер 6 на адрес Юрий Гагарин 66В имат нещо общо с прелома у сина на чистачката.

Из "Братя Карамазови", Ф.М. Достоевски

2009-07-03T01:42:00.000-07:00

-... Видиш ли, драги мой, имало един стар грешник в осемнадесетото столетие, който изрекъл, че ако няма бог, той трябжа да се измисли, s'il n'exi, stait pas Dieu, il faudrait l'inventer. И наистина човек измислил бога. И не би било странно това, не би било дивно, че бог деиствително съществува, но дивно е, че такава мисъл- мисълта за необходимостта от бога- е могла да влезне в главата на такова диво и зло животно, каквото е човекът, толкова е свята тя, толкова е трогателна, толкова е премъдра и толкова прави чест на човека. Колкото се отнася до мене, аз отдавна съм решил да не мисля за това: човекът ли е създал бога, или бог-човека? Няма да почна, разбира се, да прелиствам по този въпрос всичките съвременни аксиоми на руските момчета, всички до една изведени от европейските хипотези; защото онова, което там е хипотеза, за руското момче става тутакси аксиома, и не само за момчетата, но дори и за техните професори, защото и руските професори твърде често сега у нас са същите руски момчета. И затова аз оставям настрана всичките хипотези. Защото каква задача имаме ние с тебе сега? Задачата е колкото може по-скоро да мога да ти обясня моята същина, тоесто що за човек съм, в какво вярвам и на какво се надявам, така е, нали? И затова ти заявявам, че приемам бог направо и просто. Ето обаче какво трябва да се отбележи: ако има бог и ако той наистина е създал земята, то , както ни е напълно известно, той я е създал според Евклидовата геометрия, а човешкият ум има понятие само от трите измерения на пространството. Между туй имало е и има дори и сега геометрици и философи, и дори измежду най-забележителните, които се съмняват, че цялата вселена или още по-широко - цялото битие е било създадено само според Евклидовата геометрия, осмеляват се дори да мечтаят, че две успоредни линии, които според Евклид по никой начин не могат да се пресекат на земята, може би биха се пресекли нейде в безкрайността. Аз, драги, съм решил тъй, че щом дори това не мога да разбера, как ще мога да разбера нещо за бога? Смирено признавам, че нямам никакви способности да разрешавам такива въпроси, моят ум е евклидовски, земен и затова къде ще ти решаваме онова, което не е от мира сего. Пък и тебе те съветвам да не мислиш никога за това, приятелю Альоша, а най-много относно бога:има ли го, или го няма. Всичко това са въпроси съвсем несвойствени на ум, създаден с понятие само за трите измерения. И тъй аз приемам бога не само на драго сърце, но нещо повече-приемам и премъдростта му, и целта му- съвсем неизвестни нам, вярвам в реда, в смисъла на живота, вярвам във вечната хармония, в която уж всички ще се слеем, вярвам в словото, към което се стреми вселената и което само "бе к богу", и което само е бог и прочие и прочие и така нататък и до безконечност. Върху това са изприказвани много думи. Струва ми се, че вече съм на прав път, а? И тъй, представи си, че в краен резултат аз този божи свят не го приемам и макар да зная, че той съществува, но никак не го допущам. Не бога не приемам, разбери това, а света, създаден от него, света божи не приемам и не мога да се съглася да го приема. Да се изясня: аз съм убеден като младенец, че страданията ще зарастват и ще се изгладят, че всичкият оскърбителен комизъм на човешките противоречия ще изчезне като жалък мираж, като гнусна измислица на слабосилния и мъничък като атом човешки евклидовски ум, че най-сетне в световния финал, в момента на вечната хармония ще се случи и ще се яви нещо толкова скъпоценно, че ще стигне за всички сърца, за утоляване на всички негодувания, за изкупление на всички злодейства на хората, за всичката проляна от тях кръв, ще стигне не само да стане възможно да се прости, но да се оправдае всичко, което се е случило с хората- нека, нека да бъде и да се яви всичко това , но аз не го приемам и не искам да го приема! Нека дори успоредните линии да се съберат и аз сам да видя това: ще го видя и ще кажа, че са се събрали, но все пак няма да го приема. Ето моята същина, Альоша, ето моята теза.
(Иван Карамазов)

Извадете кола от главите на децата ни

2009-06-27T16:45:00.000-07:00

Ако попитаме един буден четвъртокласник кой ръководи училището, той ще отговори - директорът. Когато бъде запитан за държавното управление, ученикът ще приложи същата логика и ще назове държавния глава.

Вместо активно гражданско поколение ние създаваме фабриканти.

Столицата на България е зарита в отпадъци и от цялата балканаска смрад наддига глава новата генерация от апатични, аполитични и асоциални граждани на Евопейския съюз. Големият капан, пред който се изправяме, е тройно етажиран - неинформирано и лесно манипулируемо общество, неадекватна форма на образование и морална ретроградност - резултатът е един - време, в което не се задават въпроси.
Преди 20 години в един свят на гарантирана заетост, стабилна идентичност и "Първа програма" целта на образованието е била ясна - да подготви младите членове на обществото за ролите им в социалистическата държава. Тази държава вече я няма, но образованието продължава да е свързано със същите цели. Още от четвърти клас децата се приучват на поданичество без да изграждат умения да общуват интерактивно, да задават въпроси и да заявяват публично позиция. Резултатът е ниска гражданска активност, податливо на манипулиране обществено мнение и очаквания за вездесъща държава.

Четвъртокласникът в България приема за даденост едноличното оглавяване на публичните институции.

Но няма практическия усет, че в съвременните демокрации управлението е форма на гражданска самоорганизация и се осъществява от различни институции, действията в които са законово регламентирани. Ако се поинтересуваме дали все пак управлението на директора не се основава на някакви правила и закони, детето няма да се запита какво са закони и защо се изработват, но със заучена увереност ще каже кой пръв ги е написал - българският владетел хан Крум. Малчуганът няма как да разбере - нито в училище, камоли от политическия живот в страната, че ако средновековните закони се коват от владетели и налагат върху поданици, то модерните се изработват от парламент, който не властва пожизнено, а представлява променящата се конфигурация от граждански интереси.

Четвъртокласникът в България все още влиза в класните стаи под строй, чиновете са наредени в редици, той става и сяда под патронажа на „звънец” . Ако по време на индустриалната революция е било важно да обучим привикналите към аграрен живот четвъртокласници на дисциплина и колективност, то днес тази система на стадно поведение е затлачваща.

Въпросните отговори не са случайни. Те свидетелстват, че четвъртокласникът е отличник и дисциплинарно е зазубрил фактологично верните отговори на националния тест "Човекът и обществото". Според образователните изисквания предметът би следвало да "развива уменията на учениците за активно гражданско участие". Но тестовите въпроси систематично отвеждат към държавата, миналото, рода, траките и природата.

Проблемът не е в самите въпроси. Важно е друго. Тестът визуализира дългогодишната скрита учебна програма на българското образование, утаена под наглед несвързаните учебни факти. Тя формира устойчиви представи и ценности. На първо място, нито едно от отношенията, проверявани от теста, не загатват възможността четвъртокласникът да бъде личност. И за да не се еманципира илюзорно, още с първия въпрос детето е запитано еднозначно: "Членовете на рода ги свързват:...?". Второ, в теста отсъстват хоризонтални граждански взаимоотношения. Те са подменени от държавата, а тя от своя страна вертикално налага власт. Едва ли е случайно, че вторият въпрос пита: "Училището се ръководи от:...?". Според теста единствено възможният отговор е "директорът", а децентрализацията е оставена за националните стратегии. Трето, в теста не присъства публичност. Тя е заменена от митична древна история и племенни предци. В тази светлина е лесно разбираемо защо България не се представя през актуални социални отношения, а изглежда като самодостатъчен 1300-годишен Робинзон Крузо - киселото мляко и розовото масло са единствената връзка на страната с Европа и света.

Скритата учебна програма не е заложена само на съдържателно ниво, но и в организацията на образователния процес, изграждаща модели на поведение. Първо, обучението не акцентира върху практическите умения, а е сведено до формално знание. Затова учениците не сравняват практически артефакти от различни епохи, за да открият самостоятелно, играейки и спорейки, защо е златен Златният век. Нито пък дискутират защо един владетел започва надпревара, но не само на бойното, а и на културното поле. Не, според стандартите четвъртокласниците трябва единствено да посочат носителя на власт, като отгатнат при управлението на кой владетел е Златният век. Освен това ученикът не е партньор в образователния процес. Той се разглежда като пасивен обект, а не като индивид, който следва да може публично да отстоява позиция и самостоятелно да определя своята идентичност. Доколкото преподаваното "знание" е завършено, то се преподава йерархично по оста знаещ - незнаещ, без ученикът да може да проблематизира "фактите". Децата следва пасивно да възпроизведат абстрактни класификации и да отговарят на въпроси кой, къде и кога, без да се питат защо и как.

Това не означава, че учениците са пасивни в своите реакции. Те , а не просто регистрират учебните програми. Децата разчитат образователния модел, като го свързват с други смислови системи в своето всекидневие, в които важна роля играят разнообразието на информационните източници, ценностният плурализъм и налагането на интерактивната комуникация като алтернатива на "еднопосочното учение". Срещата на архаичния образователен модел с всекидневните практики произвежда конфликти, които учениците решават по различен начин. Някои конформистки приемат образователния канон с намерението да се измъкнат в чужбина. Други симулират съгласие, а трети се бунтуват, но не срещу конкретното неадекватно образование, а срещу образованието въобще.

Очевидно е, че скритият образователен модел оказва негативни ефекти - както социални, така и биографични. Това е така, защото е изграден през втората половина на XX век, в един свят на предначертана биография, устойчиви териториални идентичности, гарантирана заетост, еднопосочна информация, затвореност на обществото в границите на националната държава. Нито една от опорните точки на тази координатна система не съществува вече. Светът е радикално променен, но образованието не е. А резултатът е "криминализиране" на предприемаческата нагласа сред младите хора, спорадично гражданско участие, сугестивно обществено мнение и най-накрая, държава, за която мнението на общество без личности просто няма значение.

Поколението на прехода израстна, утвърди се на мястото си като новата азиятска провинция на Европа. Тази генерация попадна в космическата дупка между два изконно различаващи се модела на живот. Днес децата на прехода избират своите представители в Европейския парламент, съставят новия национален парламент изграждат граждански структури.

С Любов и Омерзение..

2009-06-25T03:54:00.000-07:00

Радио Стара Загора като добре работещата стара машина.

От двете години на работа в този клон на БНР разбрах едно - Държавната медийна политика е здрава, структурирана и непроменяема. Като стара руска машина тя е неугледна, олющена, тежка, но работеща, независимо от ползата, която има от нейното функциониране. БНР не зависи от ракламодателите и чуждите инвенститори, то зависи от старите, „преквалифицирани”, мързеливи и тесногръди нейни служители. За да не изпадам в локвите на предубежденията си ще кажа още в началото, че сега от дистанцията на изминалите години, изпитвам значителна симпатия към моите бивши работодатели.
Ако оставим на страна ежедневните тричасови излъчвания на народна музика, еднотипната редакторска работа, постоянното чакане на бюджет, едногодишната липса на главен редактор БНР работи с всичките си стари части, с огромната фонотека и типичната фасадна педантичност на всичките си секретарки, счетоводители, помощник безделници. Работила е 70 години и ще продължава да го прави. Големият проблем на националната ни държавна политика крещи с пълно гърло от лицето на най- старата радио станция в България - бюрокрацията и не подлежи на промяна и е бавна, неквалифицирана и корумпирана. Не знам дали сте забелязали, но гласът на Хоризонт никога не се е сменял, почти безсмислен е аналогът с Веселка Немска или НИМХ към БАН. Веднъж в един от офисите моя колежка ми се оплака как никой не се обаждал в предаването и колко искала да е като Милен Цветков и да не може да затвори телефона. Казах и, че на мен ми се обаждат и в повечето случаи ме ругаят, но това няма значение, защото редакторът така и не ти е слушал предаването, само тон- режисьорите следят ако не гледат БТВ.
Въпреки моралното и мениджърско декадентство БНТ и БНР имат бъдеще дори само заради историята си, аз вярвам в етатисткото становище, че вестникът, телевизията, радиото и университета са такива само ако са държавни. Всичко е въпрос на националната ни политика.

Sweet Vote

2009-06-25T01:03:00.000-07:00

Един филм на Васил Харалмпиев, Виктор Янков, Дамян Грозданов, Стефан Чефов представен в Центъра за модерно изкуство "Баня Старинна"

Първо полувреме

2009-06-08T02:25:00.000-07:00

Когато ти кажат да скачаш - попитай ги колко високо?
Вчера на влизане в НДК всички бяха доволни от постигнатите резултати, благодариха за показаното доверие.
Доверието означава легитимност, бюлетината за еверодепутат означава интернационален имунитет. На 7 юни 2009 година ние пряко избрахме суверена на един континент, но някой рзбара ли, че това не бяха български избори? Отново се клатушкахме в локалните си локви на прехода, гражданите подписаха договор,който явно никой не им даде да прочетат. Предизборната кампания беше репетиционна за националните парламентарни избори, от вилата си Борисов еднозначно попита, каква била нуждата два пъти да се гласува, като можело всичко да се реши още днес. Защо да се дават още пари за агитационни клипове и билбордое, а журналистът кимаше със съгласие. В пресконференцията си Станишев само спомена ПЕС, Калфин неразбираемо се запъваше в благодарственото си слово и даваше обещания за "нашите избори". Доган сякаш не беше чувал за АЛДЕ. Кунева, Кошлуков и Михайлова казаха, че са спечелили. Накрая само избирателят се чувства изгубил.
Политическата следизборна реакция се превърна във футболна реторика, това не бяха Евроизбори, а първо полувреме, политическият елит ясно доказа,че гражданските протести се правят от ултраси, а властта се търкаля като топка в краката на народните избраници. Журналистическата реакция беше също толкова неадекватна, вместо от Брюксел националните телевизии отразиха настроенията в Рибново. Въпросите към ГЕРБ, като събрала най- висок процент гласове бяха : "Как ще коментирате победата само с един мандат над БСП ? А Борисов " Аз така исках - само с един, да ги боли повече."
Някой попита ли ги как ще съчетаят политиката си с тази на ЕНП, защото разминаванията в платформите са обезпокоителни.
Кой от кандидате, говореше за европейската стратегия за справяне с кризата, за Лисабонския договор,за визовия проблем, за газовата ситуация в Европа, за мястото на Стария континент в световен мащаб, за бъдещото разширяване на ЕС? Може би по - точният въпрос е На кой му пука за Лисабонския договор? За пореден път затвърдихме мястото си на Азиятска периферия в Европа.
Положителното е, че голяма част от тези проблеми съществуват и в други държави в ЕС : националистите в Австрия, ниският избирателен вот, спадът на доверието в европейските структури и тн. Но се сещам за един мой разговор с български икономист в Лондон, ще перифразирам какво ми каза той: Определено хората на всякъде са недоволни, и имаме право да говорим за загуба на идентичността в европейските институции, за "живия" контакт с работодателя ти, за това, че личните ти качества се определят от лист хартия и като цяло можем да критикуваме работата на институциите, но голямата разлика е, че те работят.
България беше единствената страна в ЕС, в която се подложи на съмнение "честността" на изборите. А повярвайте ми на политическата ни вихрушка и е нужна легитимност. Вчера, за пореден път ние и я дадохме. И след няколко дни когато ти кажат да скачаш - попитай ги колко високо?

Закона за избор на членове на Европейския парламент

2009-04-06T08:09:00.000-07:00

Отворено писмо - промните против гражданското общество
До: Георги Първанов, Президент на Република България
Копие до:БТА, БНТ и БНР
Копие до: Посолствата на държавите, членки на ЕС
Копие до: Европейските Зелени партии, Европейския парламент, депутатите от ЕП

Уважаеми господин Президент,

По повод промяната в Закона за избиране на членове на на Европейския парламент и относно увеличаването на депозита за участие на политическите партии от 15 000 на 50 000 лв. настояваме за логична намеса на президентската институция на Република България.
Като пълноправни граждани на Република България, загрижени за съхраняването на демократичното общество, и като пълноправни избиратели, считаме, че нашите права са сериозно застрашени от предложението за промяна на Закона за избиране на членове на Европейския Парламент. Увеличаването на депозита за участие в изборите със сума на 208 минимални месечни заплати за България, е не само неадекватно спрямо икономическата ситуация в страната, но и в сравнение с подобните депозитни изисквания в другите страни, членки на ЕС. По този начин се лишава от нормална възмоност за политическо представителство на голяма част от българското население. За никого не е тайна, че сумата, фиксирана в закона не представлява проблем за са субектите и групировките, които искат да феодализират и узурпират демокрацията в България.
За сравнение с другите страни, членки на ЕС - в 15, от 27-те държави не се изисква паричен депозит за явяване на избори, а където такъв счшествува той е многократно по- малък от този на България. която е най- бедната страна в ЕС, става държава с изизскване на най- голям депозит за участие в свободни идемкратични избори.
Господин Президент, ако Вие не подкрепяте тази стъпка, която превръща БЪлгария в "банановата" република на Европа, то несъмнено споделяте вижданията ни.
Считаме, че е ясно, че че предложените промени в закона обслужват единствено интересите на мафията и сивата икономика в държавата.Подобни действиа, защитаващи сега съществуващото политическо статуково и обвързаните с него бизнес интереси, естествено не допускат промяна и присъствие на нови политически субекти.
Настояваме да се вземат съответните необходими мерки, а именно да се наложи вето на закона и да се върне за преразглежда не в Народното събрание. Убедени сме, че е задължение на Президентската институция в Република България, имаща законовото право да направи необходимото в името на демокрацията и за избягване на допълнителното дискредитиране на България като държава - част от Европейския съюз.
Призоваваме към съдействие и европейските институции за запазване правата на гражданите на Европа - каквито сме, и правото на избирателите на една демократична държава да избират своите адекватни представители на европейско и национално ниво.

31.03.2008

С уважение,
ПП "ЗЕЛЕНИТЕ"

2009-03-22T13:05:00.000-07:00

КсеноФОБИЯ

2009-03-18T07:07:00.000-07:00

Най - вече ни е страх да не намразим себе си.

Български хелзински комитет установи в изследване през 2006г.,че:

• Около 75% от чернокожите имигранти казват, че са били атакувани от скинари поне веднъж
• 85% от чернокожите имигранти са били обект на ксенофобски изявления и действия, извършени от полицията.
• Почти няма чернокож имигрант, който да не е бил жертва на физическо насилие или вербален тормоз по време на престоя си в България
• Извършителите на расистки престъпления спрямо чернокожи рядко са изправяни пред съда
• Чернокожите имигранти по- често са проверявани от полицията за лични документи от колкото хората с бял или друг цвят на кожата.

Правата превърнахме в задължения, а свободите придобиха перверзният образ на неписани репресии. През „етичната” си цедка обърнахме ценностите с главата надолу и сега настъпи пълно объркване на оптичната ни система.
Страната на чалгата, корупцията и мутрите " - като немския вестник "Райнишер Меркур" определи България , днес методично и последователно изнасилва всеки, който не попада в националния шаблон. Изградихме стената на омразата, посредством неандерталското си неразбиране. Ежедневно натъпкваме главите на децата си табуто на страха:
„Изяж си баничката, да не тия вземе циганина”,
„Лягай,че ще дойдат турците”
„Почини си като бял човек”.
Всичко това днес рефлектира, потъваме в помията, която сами си забъркахме. И днес когато сина ти се върне с бръсната глава и накриво пришит трибагреник на якето си виновен ти. Ние трябва да мразим някого, защото

Най много ни е страх да не намразим себе си

Париж - Хавана - Пекин

2009-03-15T14:54:00.000-07:00

Спомняш ли си Пекин, когато заедно драскахме по стените, а малките момичета ни гледаха със страхът, който подобава към всеки чужденец.
Радвам се, че си прочела писмото ми, радвам се че всичко е наред, радвам се за барабаните на Куба, за пурите, за плажовете. Както ми писа вече си намерила добро жилище в новите скъпи блокове на Ведадо. Надявам се, че работата по реставрацията на Санто Кристо ти харесва.
Писмото става все по сухо, няма как да и го опиша: „Искам си парите, които вложих в мечти” , тя е толкова далеч от мен, толкова далеч от Париж...
Нещата при нас се нажежават всеки ден, говори се, че Дьо Гол ще си подава оставката. Вчера бях пред Одеон на протеста на сценаристите, едно момче ме нарече свиня.
Тя също от време, на време ме наричаше свиня. Дали ако имахме деца щеше да ме нарича свиня пред тях?
Към протестите на студентите се присъединиха почти всички гилдии. Мисля, че не сме готови да изживеем това. Спряха фестивала в Кан. Тази сутрин се събудих и от прозореца видях огромен плакат на Мао. Вчера Франсоа се обеси.
В момента децата на Франция умират по улиците, а аз сричам по това писмо, колко още трябва да мине, за да спра да си представям всеки момент с нея. Аз вече съм толкова сам, колкото мога. Плувам в отчуждението на самовглабяване, създавам новото си псевдо аз и бягам от него. Страх ме е.
Студентите вече не идват в лекциите ми, сигурно мислят, че съм свиня. В петък е погребението, но улиците към Пер Лашез са блокирани. Ежедневно умират някой от децата, на които преподавах, чувствам се сякаш е чума. Бих искал да си тук.
Да, чума. Свободата, която искат ги убива като плъхове. И чумата и свободата идват от вътре, и двете убиват Богове, за да издигнат нови. Сигурно Франсоа го е усетил. В момента децата мразят тези, в които ще се превърнат, те искат да олекотят авторитета, който ще наследят. Те ще са новата професура, искат да избягат от това, което предстои, но не разбират, че след престъплението след теб тръгва единствено проститутката.
Сигурно ти е харесало в Санта Клара. Кога мислиш да се връщаш, има много неща, за които да ти говоря, но няма как да ги напиша. Колата се счупи и сега ходя пеша до университета. Днес ще се срещам с Мартен, за да обмислим нещата по ремонта, искам всичко да е готово когато се върнеш.
Жан постоя още час пред писмото, извади револвера от бюрото си и продупчи дясното си слепоочие. От него се изляха всичките продадени мечти и чумата, и свободата, изля се Мао, омразата, отчуждението и страха, накрая се изля и Франсоа заедно с неговото въже.

2009-01-30T05:43:00.000-08:00

Един ден господин Х. отиваше към работа по познатия път. И си помисли „Боже, колкот е мразя! Защо си ми дал толкова скучен живот! Искам да умра!”. И в същия миг господин Х. бе блъснат от тир. Не, блъснат не е точната дума, по-скоро той бе смазан от тир. Най-голямата ирония е, че бе рано сутирнта, нямаше никакво движение по малката уличка в отдалечения квартал, господин Х. мина на зелено и в тази част на града бе забранено движението на тежкотоварни превозни средства, пък и шофьорът бе жена, което винаги е иронично.
На практика това не бе самоубийство, тъй като тази нелепа смърт бе акт на заблудилата се случайност(а такива са и повечето смъртни случаи рано сутрин). Но от морална гледна точка това си беше най-долно самоубийство и богохулство, наказано както му се полага. Още по-иронично беше обаче, че господин Х. бе атеист и когато за първи път се обърна към бога, той го наказа. Но и по този въпрос може да се поспори, разбира се, тъй като бог беше изпълнил незабавно волята на господин Х, т.е. бе проявил благоволение.
Господин Х. работеше като чиновник в данъчната служба- професия, която бе омразна за всички данъкоплатци, защото той изпълняваше онази мръсна длъжност да прави данъчни проверки.
Господин Х. нямаше други роднини освен една сестра, с която се мразеха дълбоко заради мизерното завещание на един покоен чичо. Паради именно тази причина сестрата отказа да плати разноските по погребението и нареди господин Х. да бъде кремиран и да й бъде пратен по пощата(дори не с някоя куриерска служба!).
Най-голямото нещастие на господин Х. не беше, че умря премазан от тир, а това, че бог не го пусна на небето, а го накара да остане на земята. И така душата на господин Х. остана жива, за разлика от тялото му. Той преживя ужаса да види безчувственото си разчленено тяло, а по-късно и пещта на крематориума. Но безспорно най-голям беше ужасът му, когато разбра, че ще прекара вечността в грозна урна над камината в дома на сестра си.
Семейството на сестрата не познаваше господин Х. и както се и очакваше, никой не тъжеше за смъртта му. Дори сестрата не забрави разпрата и прие задължението да приеме урната с неописуема досада. Често си мислеше дали да не я хвърли на боклука, но за разлика от брат си беше вярваща и подобно действие би означавало, вратите на рая да се затръшнат под носа й.
А ето и мислите на господин Х. по време на духовното му заточение:
Е, това е шега. Не мога да повярвам! Бях толкова праведен, никакви грехове. Просто никой не ме опозна. Е, вярно, че някои недобросъвестни данъкоплатци ме наричаха с най-долни имена...и децата от квартала ме наричаха зъл старец...и сестра ми ме мразеше...както и съседите, магазинера, продавача от магазина за кламери, дори родителите ми май ме мразеха. Но това беше, не защото съм лош човек, ами защото бях различен от тях. Да, точно така! Аз не бях лигав и меланхочен като тях! Бях силен, истински мъж. Странно защо жените не ме харесваха... те губят. Всъщност хуваб живот си живеех. Ами, да. Беше прекрасен, как можах да си помисля дори за миг, че е бил скучен. Как можах да пожелая да погубя такъв прекрасен живот, какъвто аз имах!!!... Бил съм жесток и коравосърдечен. Онази дърта бабичка например, която не си беше плащала данъците от 5 години! Каква измамница! Имала 6 деца и била вдовица. Какво от това, ако ставаше така, никой нямаше да плаща данъци. Или пък онова семейство , което закъсня за плащането на данъците с цели 4 месеца! Били дълго време безработни и имали бебе. Голяма работа, законите са за всички. Примерно аз- цял живот не съм нарушил един закон- плащам сметките и наема на време, никога не вземам заеми, пресичам винаги на зелено, дори пукната кола да няма...и каква ми е отплата за цял живот добросъвестност?- да умра докато пресичам на зелено, прегазен от някакъв тир, каран от жена. Това е истинска подиграка с мен! И не стига това, ами дори не съм съвсем мъртъв и трябва да наблюдавам постоянно сестра си и лигавите й дечица. Ами съпруга й! Истински лентяй-работи само по 12 часа на ден и като се прибере вместо да свърши нещо полезно, сяда пред телевизора. А аз цял живот нямах нито телевизор, нито радио, за да не ме разсейва нищо от работата ми. Цяло семейство лентяи. Едното дете е вече на 18 години и още живее при маминка и татинко и дори не работи. А мен ме изгониха от вкъщи още на 15 години и оттогава работя непрестанно. Безобразие! Всички са лентяи. И колегите ето време бяха такива. Ще си вземат, моля ти се, 2 седмици отпуск през лятото. А кой да работи по празниците? Кой ли-аз. Някой отблагодари ли ми се-не. Отговорът е не, не и не... хубав живот си имах. Само едно ми липсваше-една женичка. Някоя незврачна жена, която да ми говти и да ми чисти, да ме пере и глади. Но да не е някоя повлекана и мързелана, която вместо да работи, да ходи на гости на съседките. Не, щеше да е и много работлива. Пък и нямаше да говори много много. Никога не съм разбирал как някои мъже разрешават на жените си да им говорят все едно са равни. Не, не бива така. Жените трябва да говорят с мъжа само с разрешение. А не като днес- равноправие, демокрация, врели-некипели. Дебелите феминистки провалиха обществото ни. 4000-5000 години жените са били под мъжете, а сега може жена да ти вземе работата. А бих умрял, ако жена ми е шеф... то пък, няма накъде повече да умирам. Абе всички са лентяи- виж състоянието на държавите по света- няма да вземат да работят, ами ще крадат и мамят. Другите пък, вместо да работят, просят. Къде отиде честният труд? Сега цял свят само от крадци и просяци. Един свестен човек не остана.
И така разсъждаваше господин Х. тихичко над камината, докато един ден малката дъщеричка не събори урната. Майка й не видя друг изход, освен да изпрахосмучи миризливия белезникав прах.

2009-01-15T02:04:00.000-08:00

ЧЕРВЕНИ БУКВИ

2009-01-08T12:56:00.000-08:00

Едно поколение пише с
червени букви за абортиралите си надежди.

Програмата тази вечер не е нова. Познавате я от край до край. Виждали сте раждане, живот и смърт. Сигурно помните останалото. Добър ли бе живота ви преди да умрете? Достатъчно, че да бъде филмиран?

2009 започна с полъха на внушения апокалипсис, мас медиите раздухаха вятър който трябваше да посее страх.
Близкият изток се изпълни с ужаса на неразбраната вечна война.В Гърция удари камбаната на недоволството, което бяхме забравили, че съществува. В студентски град се разля кръвта на неосъзнатото ни пиянство. Скръбта се посипа като сняг върху Шипка, сняг, който никой не успя да разчисти. София се топли с мазут. Реклами.
За жалост всичко това, този път не се случва само в локалното ни полезрение, паниката е с световна, а изплашеният консуматор става все по - лабилен. Повече от 80% от Европа зависи от спрелия газ, ежедневно училищата затварят врати, връщат се препълнени автобуси с безработни българи от Испания. На американския пиедестал застана негър, а предсказанията на Ванга се появиха във всеки втори сайт. Реклами
Телевизорът е кутията на Пандора, а всички гущери и змии влизат направо през очите, за да парализират мозъка на изморения и разочарован бачкатор.
Новото поколение е жадно за културна революция, която задължително ще премине през пълните стомаси на доволството. Само когато се изпразнят банковите сметки, когато резервоарите останат празни цялата генерация от апатични тлъстини ще проумее, че сигурността да не умре от глад беше продадена за сигурността да умре от скука.
„ Случва се декорите да се сгромолясат. Ставане, трамвай, четири часа в канцеларията или в завода, обед, трамвай, четири часа работа, вечеря,сън и понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота..” всичко е копие на копие. Умората вдетинява, а пълният портфейл дава спокойствието - това е действителността на поколението на свръх избора, илюзорна пара действителност, реалността зад паравана на ежедневието. Случва се декорите да се сгромолясат ...Реклами.
„Абсурдът се ражда в това съпоставяне между човешкия порив и безсмисленото мълчание на света.”
Има моменти в историята когато едно общество се само сезира морално, когато нещо назрява, когато прелива , за да се излее върху развятото червено знаме на една генерация - нова генерация. Мигновенла пулсация от енергия обречена да пропътува разстоянието от началото до края в един единствен трепет на крила – съвършена мандала. И Палестина трябва да падне, и Мексико и Колумбия. Реклами.
След тях си задаваш въпроса : Добър ли бе живота ми преди да умра? Достатъчно, че да бъде филмиран?
Именно тогава едно поколение е готово да пише с червени букви за абортиралите си надежди.

Без коментар

2008-12-26T08:48:00.000-08:00

от http://today.actualno.com/news_209718.html
Пловдивският митрополит Николай заклейми европейската интеграция на страната ни по време на Божествената Света литургия в храма "Св. Георги Победоносец" в Кърджали.
"За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей-парадите, парадите на разврата в градовете?", влезе в риторика владиката. Той за пореден път скочи срещу новия семеен кодекс, който "въвежда нова форма на съвместното съжителство - с други думи, блудството и прелюбодеянието се узаконява от българската държава и от закона".

"Да пази Бог, дано не бъде!", извика висшият духовник под купола на църквата. Той пак нападна евроинтеграцията, възмутен от факта, че храмовете, които са паметници на културата, са държавна собственост, а църквата - "само транслатор".

Възмущението на митрополита кипна, а миряните се смръзнаха на място, когато той извика пак: "Това не се е случвало нито в комунизма, нито в турското робство!".

Според дядо Николай "да обявят един храм за паметник на културата е кощунство".

Митрополитът изрази категорично несъгласие с 10-годишния срок, заложен в договора, който обаче той не иска да подпише. Дядо Николай подчерта, че най-добрият вариант е храмът да бъде не предоставен за срочно ползване, а дарен на БПЦ за вечни времена.

"Храмът ни е нужен днес и сега, за вечни времена. Стига с тази интеграция, дотука!", разгърна гнева си духовният водач. Той обяви пред смълчаните хора, че "Църквата ще застане на своето място срещу някои фактори в държавата".

"Но църквата няма власт над изпълнителната власт, тя се бори от амвона", поясни митрополитът. По-нататък в словото си той нарече дискотеките "свърталища на бесовете и разврата, на пиянството и злото".

Министърът на културата Стефан Данаилов, от своя страна, изпадна в недоумение от липсата на вяра и надежда в доброто у висшия духовник. "Аз не мога да си представя, че след тези 10 г. би имало такова българско правителство, което ще затвори вратите на този храм", подчерта проф. Данаилов. Той се ангажира отново и за пореден път да помоли митрополит Николай да подпише договора.

"Иначе комплексът ще си стои като историческа забележителност, без църквата да е действаща. Само ако има договор, митрополитът ще може да назначи свещеник", поясни министърът. Ако зависело от него, а не от юристите, той би дал архитектурно-строителния паметник и за 1 000 години на БПЦ.

http://today.actualno.com/news_209718.html

Из "Червената трева" Борис Виан

2008-12-18T08:54:00.000-08:00

- Доста дълго...- повтори Волф – Каква мъка! Шестнадесет години... шестнадесет години задникът ти търка твърдите чинове...шестнадесет години, през които почтеността се редува с разни комбинации. Шестнадесет години скука- и какво остава? Разпокъсани и незначителни картини... ароматът на новите учебници на първи октомври, листата, които рисувахме, отвратителният корем на жабата след дисекцията, мирисът й на формалин и последните дни на учебната година, когато забелязваш, че учителите също са хора, понеже и те се готвят за ваканцията и класът намалява. И всички големи страхове, породени кой знае от какво преди изпитите...до това се свеждаше реалният живот... но знаете ли, господин Брюл, колко е гнусно да налагате на децата установен редовен живот в продължение на шестнадесет години? Времето е подправено, господин Брюл. Истинското време не е механично, разделено на равни помежду си часове... истинското време е субективно... човек го носи в себе си. Ставане всяка сутрин в седем часа... обяд в дванадесет, лягане в девет... и никога да нямате една своя нощ... никога да не узнаете, че има миг, в който морето престава да се оттегля и застива, преди да започне да се надига, а нощта и денят се смесват и образуват трескава линия, подобна на тази, която се получава, когато реките се срещнат с океана. Откраднаха ми шестнадесет години, господин Брюл. Убеждаваха ме, когато бях в шести клас, че единственият начин да напредна, е да мина в пети... в пърси ми говореха, че трябва да получа диплома за средно образование... а после и висше... Да, поряврах, че имам цел, господин Брюл... а нямах нищо... Движех се в коридор без начало и без край, след глупаци и пред други глупаци. Човек увива живота си в магарешките кожи от приказките. Тъй както от горвичите прахове правят хапчета, за да се преглущат по-лесно... но виждате ли, господин Брюл, сега вече знам, че истинският вкус на живота би ми харесал.
- ...
- Това ме изхаби, господин Брюл. Мразя годините, през които съм учил, защото те ме изхабиха. А мразя изхабяването.
Той удари с длан по бюрото.
- Погледнете- каза той- това старо бюро, всичко, свързанос учението, е такова. Вехти, мръсни, прашни неща. Боя на струпеи, която се лющи. Осрани от мухите прашни лампи... Образованието... и всичко туй старее и се скапва. Разяжда го проказа. Повърхността се изтърква и се вижда какво има отдолу. Долнопробна работа.

Зимата на нашето не-доволсто

2008-12-11T00:10:00.000-08:00

В едно интервю Костов беше споменал, че България винаги е била изолирана от случващото се в Европа и света. Винаги сме били някакси защитени, дали под крилото на османци или на съветски другари. Ние балканските славяни явно винаги сме на края на историята, нашите проблеми са други, непонятни за света, а и за нас. Цяла Европа гори от негодувание, а ние си спим сладко и на ушенце ни припяват познатата до болка песен за добрите честни българи и другите,лошите, които ни мразят без никаква причина и само мислят как да ни сторят злина.
По едно и също време в България и в Гърция умряха две момчета. Едното-пребито до смърт от други също така млади момчета, другото-убито от полицай. В България никой не забеляза, защото вече свикнахме да умират млади хора. Не лош късмет, а тенденция. Всички се успокояват с опияняващата мисъл „Щом не е на моята глва, не ме засяга”. И децата ще продължат да умират по все по-нелеп начин, дали под индигово черните руини на дискотеки, в плаващи автобуси-саркофази или на улицата. И ще продължаваме да вървим спокойно по улицата, затваряйки очите си докато прескачаме поредния труп, за да продължим пътя си към дома, към топлото сигурно легло. За да заспим замния сън. Зимата на нашето доволство. На студентския празник министърът на образованието се срещна със своите приятели журналистите, поздрави всички студенти за празника и дори не се сети, че 2 дни по-рано броят им намаля с още един. В същия ден майката погребва сина си и се възмущава, че благодетелят на българската младеж дори не се сети да запази минута мълчание в чест (не)празнуващия 8. Декември мъртвец. Възмущава се, че убийците са при майките си.
Убийството на друго момче, ученик, само на няколко стотин километра от София предизвика Апокалипсис в Гърция, сравним само с Гражданската война от 40-те години. Негодуванието опустошава градове, тръгна и към Европа, ще опустоши и Европа. Настъпи гръцката зима на недоволството и може би след нея ще настъпи славно лято под слънцето на Атина.
Ние обаче гоним слънцето, за да можем да си доспим.

Доносите на Георги Коритаров (Агент Алберт) от 1982г. за неговия състудент Владимир Райчев.

2008-12-02T03:22:00.001-08:00

http://www.netinfo.bg/photo/donosi/

Naming, Shaming, Blaming

2008-11-26T09:42:00.000-08:00

13:40. Блудкавото кафе се изля в гърлото ми и заедно с В.Х. ,В.Т и Фиданов влезнахме в залата с леко закъснение, и както се очакваше бяха останали места само на последния ред. От там едва се чуваше ехото на това, което гърлото на А.Г. сипеше из аулата. Проблемът обаче не беше в дикцията на социолога, напротив той говореше ясно и отчетливо затрупван от непрестанния брътвеж на аудиторията.
Една от поредните лекции на Konrad Adennauer Stiftung, този път засягаща Корупцията и последните решения за закона за финансиране на партиите, прозрачността и българската евро - интеграция. Актуални проблеми, малко разисквани, добри лектори, лека пропаганда и много говеда. така мога да опиша днешния дебат. Сблъсък на цивилизациите в самата българска цивилизация. Сякаш академичния елит беше току-що изваден от клетката на безхaберието си, поставен на плющените столчета, изпръскан с топлата вода, която все още не беше открил.
14:00. Naming, Shaming, Blaming...Само това кънти в главата ми. Пак блудкаво кафе. И колкото и да се опитвам не мога да разбера къде се крие разваленото яйце в провинциалната аула. Извадете кола от главите на децата ни, новото вино гние в купищата лайна, ние само можем да гледаме.
Има два основни момента в латентния конфликт между България и ЕС. Единият е институционалната неадекватност, а другият - културния анахронизъм. Цялата картина, която Християндемократите описваха, стоеше и им се плезеше насреща. Електоралната незрялост, непотизмът(шуробаджанащина), корупцията и безхаберието стояха там. Гърчеха се, разплути в дебелите си задници, вадеха сополи от ноздрите, показваха ги и пак ги прибираха. А Европа стоеше насреща, говореше за демокрация, за институции, синдикати и неперсоналност на закона, за Naming, Saming, Blaming.
15:30. Заедно с В.Х. и В.Т. изляхме блудкавото кафе и мълчахме, Фиданов излезе още на първите 10 минути заедно с 2 те си висши и синия костюм. Едно от говедата се спря и каза, че отива да търси Русо.

2008-11-25T00:35:00.000-08:00

2008-11-25T00:32:00.000-08:00

Нелогичности и абсурд ни изнасилват всеки ден, раждаме изроди, които също ни изнасилват и така до безкрай. До колкото знам(може и да съм в грешка) един от белезите на демократичната страна е свобода на словото. Свобода няма, и слово няма, а само някакви брътвежи. Журналистите, а и повечетохора, се вълнуват извънредно много от това, че хората в Мугла ядат кучешко или че Станишев кара трамвай и се поставя над Ленън и Маркс.
От една седмица Коритаров е уволнен. А аз от доста време не съм гледала новини. Е, днес пускам сутрешния блок на Нова и него го няма. Най-естествено се заинтересувах и какво да видя. Гледам компютъра и не мога да повярвам на очите си. Не съм толкова компетентна, за да кажа, че винаги е казвал истината, но според личното ми мнение си беше точно така. И именно уволнението му доказва, че той го правеше. И то защо? Защото в мотива за уволнението му се крие такъв абсурд, толкова е нелогично. Представи си: отива Коритаров при шефа на Лукойл и ей така без нищо му казва: „Айде да купуваме общински имоти в Самоков!”. Големецът обаче е извънредно честен и отсича: „Не, господин Коритаров! Това е против закона, не мога аз такива неща да върша!”. Но Коритаров настоява: „Моля ти се, айде да си купим 2 парцелчета, аз ще взема някаква мижава комисионна от около милионче. Чакай, да ти начертая скица, за да видиш”. Абсурдът не свършва до тук! Коритаров всеки ден отправял апел към горепосочения големец от ефира на телевизията „Айде моля ти се, вдигни си телефона, иначе ще те очерня”. Разгневен от журналистически произвол и терор, честният господин праща писмо до телевизията, в което изобличава цялатажестока истина за Коритаров. Последва уволнение. И честният господин наистина е разстроен, но в него проговаря християнската добродетел и... няма да повдига обвинение в съда, може би защото иска да се смили над страдащия престъпник и да не го осъжда на смърт,а само на безкрайно нещастие вън от прекрасния нов свят на медиите.
А нещата започват от по-далеч. Още от интервюто на Коритаров с Юрген Рот, когато той не се съгласи с германеца и искаще да докаже правотата си. После се появи някаква си...информаторка и нещата се заплетоха съвсем, защото се спомена и името Лукойл.
И така. Не казвам, че Коритаров е светец, не бих целувала земата под краката му, но белите конци,с които е зашита тази история, биха се видели дори от Африка.
И както вече казах: няма свобода, няма и слово. Не е случайно и това, че всяка година падаме все надолу в класацията на Репортери без граници за страните,където има свобода на словото.
А случаят Коритаров е само 1 от многото. Има един немски израз „Като капка вода върху гореща стомана”. Така изчезват един по един неплатените журналисти. Дали родната земя ги поглъща или някой друг, това не се знае.
А дори не споменахме случаите с киселини, с разни опасни и т.н.

Моля заемете местата си и нека пиесaта да започне.

2008-10-30T23:41:00.000-07:00

"КУРшуми разрязват етническо напрежение" - глупости на търкалета. Като чета интервюто на Доган в "Труд" не мога да спра да се смея - "ето го новият Камю на българската екзистенциалистика-"...ами ако бяхме се видели (бел.ред. намереният мъртъв Ахмед Емин)? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били съвсем по жестоки! Не искам да правя предположения. ...може би ключът за разбирането е неговият психо портрет."
До тук персонажът, който Доган прави е симбиозен образ между герой на Достоевски и чужденеца на Камю. С нескрита ловкост дългогодишният лидер на ДПС щрихира абсурдния, емоционален крах на своя съпартиец, поредицата от риторични въпроси оставят читателя насред ръженото поле на Селинджър, докато спасителят изведнъж замахва с косата и отсича: "Не яхта, ако имам възможност летяща чиния ще си купя. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил ..."
Уау...След това Доган започва да говори отнесено относно социалната политика на ДПС, последните 19 години и техния труд, че мисли за държавата, ЕС , врагове и приятели. Кой кого иска да сваля и качва на власт.
Авторът най- накрая свали маската и от там се появи озъбеното кречетало, жадно за власт. Трагичен образ, след като се почувства заплашен и уязвим соколът показва вече изхабените нокти на етническите конфликти. ДПС беше образувал информационен вакуум около себе през последните години и можеше спокойно да лавира в тази капсула без особено да с е безпокои. Ако БСП блесна под прожекторите, първо с Овчаров, след това с РУМЕН ПЕТКОв, то сега другият коалиционен партньор е под прожекторите. Започват дни на големи и омръзнали дебати за етническата сигурност на България, кой кого ще изгони и кой на кого ще забрани да купува гласове. Популистка какофония и барабани които ще отминат за 3 дни.
Изплашен от вероятната си опозиционна съдба и възможността да не си купи летяща чиния Доган изпада в емоционална криза и започва да говори глупости, на които ще имаме щастието да се посмеем през следващите месеци. Моля заемете местата си и нека пиесата да започне.

Янков

Балканска трагикомедия

2008-10-24T22:27:00.000-07:00

"България - страната на чалгата, корупцията и мутрите "
Така е озаглавена статия в немския вестник "Райнишер Меркур", а ако попитате господин Стани -ШеФ например той ще ви каже "Рози, кисело мляко и гостоприемство." За какво говорим тук - подценяване на уникалните ни национални качества или замазване на мазното балканско петно със стария изтъркан парцал на историческото самочувствие, блудкавата заблуда за уникалност и престорената шизофреничност на постоянното оправдание.
Ако ти и твоят малък социален кръг се заблуждавате, че изграждате гражданско общество, космополитност, че вече сте пълноправни членове на красивото и богато общество, то биомасата около вас не мисли така. За тях Европа е все още корекомско яйце - има го, но не можеш да го вземеш. За тях това е един престорен гастарбайтски оазис, запада, нещо като халюцинация. Европа в "нашите" очи е като кранче, което пуска и спира пари стига да си послушен и да не го лъжеш.
Повече от 80% от младите в България едва владеят английски, трудно работят с компютър и все още се объркват когато ги попиташ кай е министър- председател на България. Тези хора утре ще са учители на децата ти, те ще гарантират сигурността ти, ще строят пътища, ще изрязват третата сливаца на твоята дъщеря. Бъдещето ни се търкаля като граната в ръцете на малоумно шимпанзе, а наоколо е "страната на чалгата, корупцията и мутрите."

2008-10-17T23:06:00.000-07:00

-Много гълъби, много нещо- все повтаряше старият кмет на Прогрес.

И наистина гълъбите бяха така много, че дърветата почерняваха, а площадите побеляваха заради неконтролируемата им отделителна система. През лятото дамите от китното балканско градче се разхождаха с малки кокетни чадърчета от страх някой гълъб да не опропасти изисканите им прически. Беше издадена заповед гълъби да не се хранят. А наказанията бяха Крумови- глобите възлизаха на месечния доход на цяло домакинство плюс този на роднините. И така страхът наложи вето на гълъбите. Към пет часа те, жадни за плячка, напускаха уютните си глезда по кичестите тополи и нападаха всичко що видят. Някои бабички, така уплашени гълъбите да не изкълват очите им, им хвъляха по някоя шепа трохи и хукваха с такава бясна скорост, каквато не беше присъща на една възрастна дама.

Нашествието започна още по времето на Алнан Гълъболюбивия, който в страстта си по гукащите създания, закупи по 4 двойки гълъби от всички видове. Обиколи целия свят и в Прогрес събра най-внушителната орнитоложка колекция- тигрови, безглави, южноамерикански, северноамерикански, средноамерикански, азиатски и изобщо всякакви що орнитоложкият ум можеше да си измисли. Алнановата страст по гълъбите беше рожба на една негова отколешна мечта- да превърне гигантското ято в пощенска служба. Това, според неговото мнение на образован човек, щеше да има огромни икономически последствия. Разходите за пощенските услуги щяха да се сведат до минимум, а това се случваше в онези времена, в които всеки изпращаше минимум по 5 писма седмично поради простата причина, че нямаше друг начин за комуникация с хората от големия свят отвъд планината. Неговата мечта бе, всеки жител на Прогрес да може да си хване някой гълъб от площада и да го прати с писмото до желаната дестинация. Разбира се, начинанието не сполучие поради свободолюбивия нрав на гълъбите- на всичките 120 вида гълъби. Често Алнан повтаряше, че тези горди животни не могат да се примирят с една толкова унижаваща чиновническа служба.

Алнан умря без да види мечтата си осъществена, но поколенията след него го запомниха. Той остави така трайна следа в историята на Прогрес и изобщо на целия свят, че до ден днешен, безброй години след неговото управление, все още името му се споменаваше най-малко по 1259 пъти на ден( най-малко, защото 1259 бяха жителите на Прогрес в дадения момент).

Кметът Върлоу предприе решителна кампания срещу гугакащата напаст, която опустошаваше и близките дворове, ако някой тайно не ги нахранеше. На 5 срещу 6 май щеше да се състои Кристалната нощ- великото изтребление( а може би и изгаряне) на гълъби. На въпросната дата се събраха всичките храбреци на селото с пушки в ръце и зачакаха да премине горещия час на гълъбите. Доволни и сити, те се приютиха в тополите. С послените лъчи на слънцето започна залпът. За миг стана по светло от юлски ден, след което настъпи мъртва(наистина) тишина. Гърмежите са били така силни, че са се чули дори в задбалканския град Цивилизация.

След събитията от така наречената Кристална нощ, площадът бе така чист, че мнозина се зачудиха дали изобщо нещо се е случило. Едва няколко минути след залпа нямаше и след от гълъб.

На другия ден кметът даде пресконференция в Прогресивното читалище, на която обяви, че нито един гълъб не е загинал. Всъщност войниците гърмяли във въздуха, за да изплашат вредителите, които наистина така се ужасили, че едва ли щели да се върнат отново.

Както и рече кметът, така и стана. Думите отлетяха от устата му право към тази на бог и гълъб вече не се появи.

В Прогрес имаше една малка полусрутена църквица, поддържана от поп Овадий. Той бе така миролюбив и обичлив, че вече си точеше свщеническите нокти за повишение в ранг светец. Единствено към едного хранеше омраза, която светът не бе виждал- към своя спътник в живота Мефистофел. Злодеят неизменно го следеше. Криеше се по сенките и в ъглите и никое действие на Овадий не оставаше скрито от зелените му очи. Свещеникът пък за самозащита винаги носеше до сърцето си сребърен светен кръст, който бе така остър в края, че можеше да пробие и телешка кожа. И така двамата двамата врагове си живееха спокойно в малката църква, дебнеха се и си скрояваха номера. На една Великденска литургия Лукавия беше подпоравил евангелието на Овадий. Свещеникът изрече талкова безсмислено свети слова, че цялата църква гръмна в смирен смях. След тази литургия на родителите не беше необходимо да принуждават децата си да идват на църква, защото самите те изгаряха от желание да видят отново отец Овадий и дори през делничен ден след училище идваха на изповед.

Обадий обаче не остана длъжен и си отмъсти ( смирено, разбира се). Окади цялата църква с тамян. Разши едни стари свои червени чорапи и конците завърза за една от колоните. Още баба му казваше, че завържеш ли някъде червен конец, все едно завързваш опашката на дявола, за да не може да те доближи. Овадий не си спомняше ясно историята и точния ритуал, но все пак завърза всичките червени конци на колоната. На другата сутрин отиде в църквата и там до колоната свари сърдития Мефистофел със завързана опашка. той ярсотно се дърпаше, но червеният конец здраво беше пристегнал опашката му. Страдалецът така тъжно погледна Овадий с големите си зелени просълзени очи, че храбрият отец бе на косъм от това да го пусне, защото се обади обичливата му натура. Не го освободи, а вместо това все светената вода и започна да го пръска. Мефистофел се превиваше като вързан вълк, а Овадий плачеше от смях.

И така двамата другари прекарваха дните си. Понякога си правеха номера, друг път водеха среднощни дискусии на различни религиозни теми.

Вечерта на 5 срещу 6 май беше спокойна. Двамата си лежаха по леглата и спореха дали трябва да се пости преди Великден и се наслаждаваха на лунните лъчи, които едва-едва се провираха между решетките на прозореца. Тогава изведнъж се чуха страховити гърмежи. Какво можеше да става след като Лукавият е тук в стаята на Овадий и цяла вечер бяха заедно!?

Тогава през решетките се промъкна бях гълъб с окървавено крило. Лудост се четеше в малките гълъбови очи. Премига, заоглежда се и падна насред стаята, оставяйки кърваво петно на килима. Овадий и Мефистофел се спогледаха.

След няколко дни трескави грижи и денонощно бдене, болникът се съвзе и започно отново да гука. Мефистофел се досещаше какво бе станало в Кристалната нощ и прозря опасност за белия гълъб, който нарекоха Бриан. Двамата с Овадий дълго се чудеха дали да задържат Бриан, защото ги бе страх от административните мерски, които щяха да им бъдат наложени, ако някой разбереше, че са приютили гълъб. И така двамата почистиха камбанарията на църквата, измайсториха едно гнезденце от стари вълнени дрехи и сложиха хранилка. Там, на върха на църковната камбанария, на върха на планинския хълм, се настани Бриан, който бе така близо до небето и до бог, както не беше никой от Прогрес, нито дори Овадий и Мефистофел.

Медните камбани не бяха звъняли от 10 поради физическата немощна Овадий. Дълго време той търси да наеме някой гърбушко, че поне по празници да се чуе камбанен звън в Прогрес, но така и никой не сенае с тази непосилна работа.

Когато Бриан се засели в камбанарията започнаха да се чувах тихички кънтежи. Толкова тихи, че Овадий и Мефистофел се чудеха дали не им се причува. Звуците обаче бяха тъй нежни и мелодични, че двамата враговя всякога забравях враждата, носени по течението на музиката. Малко по малко звънът ставаше все по-силен, все по-самоотвержен и все по-прекрасен. Скоро гласът на камбаните отекваше из цялата околия и гражданите на Прогрес започаха да вярват, чераят се е възцарил на земята.

Кой обаче беше чудният музикант, Овадий и Мефистофел така и не разбраха. По време на камбанните симфонии се изкачваха по кривата стълба до върха на камбанарията- а там пусто, никой няма, само Бриан лежи в гнездото си и гука.

Камбаните огласяваха градчето всеки ден на обед за няколко броени минути, в които спираше всякаква работа. Някоше човек, който да бе способен да работи, когато ефирните звуци така финно докосваха струните на душата му. (Единствен Равнец Тихия остана неповлиян от опияняващата музика по простата причина, че в главата му цареше такава тишина, каквото нямашв дори в пустинята.)

Една сутрин, качвайки се да остави храна и вода в камбанарията, Овадий завари гнездото пусто. Бриан бе отлетял.

От него остана само чудото на самопеещите камбани.

След дълги месеци на прелетно скитосване Бриан се завърна. Белият гълъб бе открил божественото женско начало в себе си (залежите на което Овадий и Мефистофел не забелязаха) и със завръщането снесе три малки кръгли яйчица. Излюпиха се три бели гълъба.

Всеки ден по пладне камбаните запяваха своята приказна песен, а три бели гълъба излитаха от камбанарията, пазена от великолепния Бриан Бели. На която къща кацнеше някой от трите бели гълъба, там се случваше чудо.

Скоро обаче спряха до отлитат към селото, обезсърчени от хорската лошотия. Една троха те не получиха даром. Ръждясалата табела на площада с надпис „Горко на всеки, който храни гълъби” все още всяваше неописуем страх, който не можеше да се сравни с никой познат ужас.

Гълъбите умряха. Надеждата също...

2008-08-19T04:50:00.001-07:00

Помните ли, че преди няколко години някакво момче от Стара Загора беше намерило разпилени по жп линиите няколко хиляди лева, които били някак тайнствено изпуснати от влака? Въпросният съвестен гражданин събра парите и ги върна всичките. В замяна получи парични и други материални награди, както и похвалите на разни президенти и минстър председатели. Прекрасна постъпка, нали? Дано има повече такива хора в България.

А аз ще ви кажа, че такива има много! Особено в парламента. Компетентните господа, които ни направляват по пътя към Европа и света, са взели добър пример като момчето от Стара Загора. И те се разхождат из безкрайните лабиринти на министерсвата и хоп!-намират разпилени по държавните фондове пари. и те като старозагореца ги събират и връщат, на края на всеки месец си получават наградата във вид на трицифрено число(а да дава бог и четирицифрено). А защо парите по фондовете все намаляват без да достигнат заветните цели-историята, авторът и простата аритметична сметка мълчат.

Честни са си управляващите в България.

Най-подходящата метафора за държавните пари в шведска маса-ядене на корем. Но който вземе последния залък, трябва да вдигне масата. То и затова винаги има по нещичко закътано по разните фондове. На никого не му се ще да вдига масата и да мие чиниите. Ядене на корем и пълнене на гуши и пак не стига.

И така и с евро фондовете. Кой излапа всичко от ФАР и САПАРД, я веднага да си признае! Нали трбяваше да си отсервирате, господа? Но какво толкова се сърдят всички. И народът го е казал ‘очи да видят, ръка да пипне’. А някой от народа видял ли е пари? естествено, че не, така че бързо бързо можем да го забравим и да махнем с ръка- ‘Случва се’. Пък и господата от Евросъюза скоро ще се отсърдят и отново ще напълнят шведската(българската) маса.

Изобщо в България парите са като достойнството- всички за него говорят,много важно било, а в същото време никъде го няма или безследно изчезва след изборите.

Платихе ли си данъците?

Ако сте съвестни данъкоплатци, тогава няма да се учудите защо има бюджетен излишък. Помните ли като гръмна новината, че имаме пари и то в излишък. И те трябваше да се използват да развиването на телефона 112. Но някои господинчовци излапаха еврофондовете без да си прикрият следите и сега няма да имаме 112, а ще плащаме...пак.

Но нашите водачи в парламента си знаят работата. Има и доволни хора в тази държава, които имат пари и не гладуват-това са пенсионерите. През няколко месеца управляващите решават, че нашите баби и дядовци трябва да вземат повече пари и им увеличават пенсиите. Прекрасна политика на едно затъващо правителство, което си точи ноктите за втори мандат. И много добре си правят сметката, защото кой в България избира президент и правителство? Кой гласува? О, не, това в никакъв случай не са младите, а именно пенсионерите. Дано само на следващите избори ни изберат хубаво правителство! А, между другото увеличенията на пенсиите са с по 1-2 лева. Днес 2 лева, пък утре може с 20 или 200 да увеличат пенсиите. Честито на победителите в борбата за втори мандат...честито и на нас, мълчаливите губещи.

Пропаганджа. Един ден в Абсурдистан.

2008-08-16T11:50:00.000-07:00

Абсурдът е несъвместим с реалният свят, той не се случва, случването му е в безкрайна конкуренция с екзистенциално нужната ни реалност. „А как да наречем случващото се около нас? Убягва ли ни реалността?” „Сигурно.” „Можем ли да различим сънищата си от реалността, която ни заобикаля?” „Ооо... да!” „...А кошмарите ни?” ..... Ние живем в страната на ограничените невъзможности.

Всичко е в главата ми, но някой трябва да го нареди за мен. Всъщност аз познавам този някой. Той отдавна се навърта в задния двор на съзнанието ми. Сервира събрана, анализирана, пресметната, готово смляна информация... за мен. Кога го пуснах там? Защо започнах да го бъркам със себе си?

Едно време родителите ми казаха, че Д. има нужда от хероин, за да прекара деня си що годе нормално и да може да започне следващия без особени сътресения... Д. бягаше от конфликт, чиито опустошителни размери никога не бих разбрал. Сега се чудя, дали моите родители имат реална перцепция за техния наркотик и дали усещат тяхното сътресение като част от реалността, или го вписват в графа „Абсурди”...

За да успява да прикрива добре венерическата си мръсотия, Българската Държавност (Б.Д.) прибягва до добре познатата и платена Българска Журналистика. (Б.Ж.) Често неграмотна, понякога лека, понякога подмокряща се, но достатъчно безпринципна, тя е готова постоянно да дооформя, премоделира или направо да изтрива нечистотиите на Б.Д.

Докато слушахме как луди псевдо- националисти гонят гейове по улиците, някой наши видни бизнесмени продавали зайци от Китай с аржентински здравен китап!?!

Б.Д., Б.Ж., „Б.Б.”, развалени в утробата, ни накраха да плюем на реалността и да я приемаме за даденост. Накараха ни да забравим, че ние определяме, какво се случва около нас. Забравихме реалните „добрини”, живеем с виртуалните.

Облякохме живота с модни дрешки с брандове на Слави, Бареков, Карбовски, Ризова, знайни и незнайни кроячи на истината. Поне за тези марки може да сме сигурни, че са изготвени по поръчка.

Евтин наркотик за масата- Пропаганджа. Един ден в Абсурдистан.

Стоях и гледах, и не вярвах, и го мразих, и осъждах, а сега отглеждам плодовете му... а утре, май ще ги ЯМ!

ПОРНО

2008-08-14T22:53:00.000-07:00

Кметът на Пловдив - Славчо Атанасов реши проблемът с просяците, сега чакаме въвеждането на индулгенции, за да добие градоначалникът съвсем средновековен модел на управление.
Просяците в Пловдив скоро ще се осланят само на Божията милост.

По идея на кмета Славчо Атанасов просещите навсякъде по Главната, Стария град и останалите части на Пловдив могат да получат право да искат милостиня само пред храмовете. Сам Атанасов казва, че в момента тези асоциацни и плашещи елементи от обществото, стресират "хората", а в най - добрия случай ги прибират в районното за една нощ и след това продължават да всяват ужас и отвращение по улиците. Поздравления господин Атанасов, културната столица на България явно предполага за крупен деспотизъм и геноцид. А какво ще кажете да затворим всички улични музиканти с раздърпани дрехи в джамията зад решетки и да ги бием с камшици когато спират да свирят. Явно, Вие господин Атанасов решихте проблема на всички големи градове по света само с едно щракване и размахване на пръст пред митрополит Николай. Като погледна проектозаконите на партията ви нещата се нагласят точно както трябва - първо ще ги затворим в църквите, после ще им забраним да гласуват и ще задължим всички останали, а ако някой не е съгласен - от 50 до 500лв. А как Ви звучи да горим всички червенокоси жени и да бесим крадците на централния площад.
Ако това не е геноцид и абсолютен фашизъм, то Карл Шмит трябва да се изтрие от учебниците по философия. До кога ще слушаме подобни инфантилни изказвания, първосигнални решения на сложните проблеми. Гонене на турците и циганите, превръщане на правата в задължения, стреляне по бездомните кучета и скриване на скитниците в църквите.
Аз бих ви предложил още няколко подобни решения - хвърляне на всички претъпкани кофи с боклук пред общината, пребиване на всички нагласени концесионери и масови безредици при фалшивите сметки за ток. Звучи доста справедливо, не мислите ли. За мен това си е чисто, долнопробно обществено порно.

Война по време на Олимпиада

2008-08-08T22:54:00.000-07:00

Гори сградата на университета в Цхинвали, разположена на около 500 м от щаба на миротворческите сили, съобщават и международните информационни агенции. Асошиейтед прес. Южна Осетия - Грузия - Русия, триъгълникът се затваря доста зловещо, явно не само на мен ми напомня на няколко предишни подобни ситуации - грузинският президент Михаил Саакашвили сравни навлизането на руски танкове в Грузия с инвазията на съветските войски в Афганистан през 1979 г. и на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Аз бих добавил и Югославската криза и Виетнам и Кувейт, бих добавил и поредното пагубно безсилие на ООН и неуместната превантивна заплаха за агресия на САЩ. Само, че има и доста съществени разлики - Военните действия съвпаднаха с откриването на олимпийските игри,което е прецедент. Фойерверки и снаряди падаха по едно също време. Бомбардировки дойдоха точно на време и за високоплатените пиарове на Маккейн и Обама. сега му е времето бившият "Рамбо" и пацифистът да градят последните тухли по имиджа си. Сега ми е времето и Буш да обяви поредния терористичен акт, кой е враг и кой приятел. А русия? Бъдещият икономически партньор на половината свят сега си играе на войници. Кой ще му каже да спре, дали Европа поне веднъж ще вземе твърда позия или САЩ няма пак да бъде инфантилния богат тинейджър на международното право.
Имали ли,всъщност вече международно право и с какви очи ЕС или Америка ще кажат на Грузия, Осетия и Русия да спрат след като преди броени месеци казаха да на Косово. Как ще свършат тези събития в навечерието на световната икономическа криза? Ще използват ли големите риби, поуките от миналите политически кризи на етническо прочистване? За сега поне ще гледаме как Русия печели медали за художествена гимнастика и пуска бомби над съседите си.

Янков

2008-08-07T09:45:00.000-07:00

Lost in Translation

Човешкият живот е социален живот . Нашите действия отразяват мнението на другите и съответно сме ги изработили под влияние на средата ни.

След последния гинекологичен преглед на Българската Държавност(Б.Д.) експертизата показа, че май нашата, гореспомената героиня , е била доста палава в сношенията си с дългогодишните „сиви клиенти” на нейната икономика. Ако оставим това на страна и го покрием с вялото оправдание на „никой днес не е чист”, то поне

може да се надяваме на нейната средна интелигентност и да и обясним, че така не бива.

Дали е глуха или се прави на такава все още никой не знае. Но някъде в превода има дефект, някой се е изгубил - какво стана с нашата сляпа курва?

В последните 2 месеца видяхме как безхаберието, апатията, наглостта и наивността на българската политика, трупани през последните десетилетия, родиха своето Квазимодо и то се насъбра като мръсотията под ноктите на безработен миньор от Кремиковци. Докато слушахме как луди псевдо- националисти гонят гейове по улиците някой наши видни бизнесмени продавали зайци от Китай с аржентински здравен кетап!?! ЦСКА блесна под прожекторите като кълбо от нередовни сделки и неплатени данъци, оказа се че няма да вдигаме щанги на олимпиадата и като капак на всичко дойде едно много поощрително писно от ЕК. Поставихме под въпрос възможно ли е въобще утопичното обединение на Европа и нейното бъдещо разширяване.

За да успява да прикрива добре венерическата си мръсотия Б.Д. прибягва до добре познатата и платена Българска Журналистика. (Б.Ж.) Също неграмотна, но достатъчно безпринципна и проста тя е готова постоянно да дооформя, премоделира или направо да изтрива нечистотиите на (Б.Д.) Така в този типично оруелски сюжет ние не преставаме да се въртим между гнусотиите и лъжите на две евтини проститутки. На тазгодишното връчване на наградите „Черноризец Храбър” видяхме купчина слуги-шутове, дописници и двама-трима от техните повелители. Какво правеха там Г. Първанов, С. Станишев, Б. Борисов? Ами пляскаха. Пляскаха на онези, които разобличиха техните малоумници с „по две имена”, краденето от българските пътища, МВР.

ПРОПАГАНДА В ЧИСТИЯ Й ВИД.

Днес и Б.Д. и Б.Ж. продължават да си играят на криеница. Какво става с нашата Българска Държавност, какво става с нашата сляпа курва. Тя се изгуби някъде в превода на собствените си лъжи.

2008-07-24T01:05:00.000-07:00

От край време из въздуха на нашата земя се носи като пеперуда вярата за бог и дявол, за добро и зло. И всеки от нас вярва в противопоставянето на светлите и тъмните сили.

Със снежно бяла рокля като крила тя е седнала в калта и милва мършавото миризливо магаре на дявола. От време на време обаче се приближава към божиите цветя и вдъхва техния божествен аромат, който се пропива в кожата й и я прави сияйно прекрасна. Дори калта по роклята и по ръцете й заблестява и от нея започват да растат цветя, който пъплят по тялото й, искайки да стигнат прелестната усмивка, която дава на този странен дяволски рай светлина, но и тъмнина. всичко в този свят се бори срещу своята противоположност и само Морена стои смирена в калта и ражда доброто и злото и не дава на никое от своите деца да победи.

Някъде в една дълбока планина с дълбоко кристално сърце живее старец отшелник със своя внук. Те са като затворени в сърцето на планината, която не ги пуска да излязат от нейната чиста утроба. Храни ги с плътта си и ги пои със своята кръв, както бог прави с нас, онези, изгонените от райската градина. Старецът и детето живеят блажено макар да не го знаят. Иска им се да излязат и да срещнат други, но най вече им се иска да срещнат изкушението.

- Дядо, има ли дявол? Знам, че има бог, та аз го усещам и в себе си. Но дали наистина има дявол или това са просто страховете на скотовете отвъд? И защо бог му позволява да ги погубва? – запита един ден детето. – ако е толкова лош, защо бог не го унищожи със своята безмерна сила?

- Сине, ще ти отговоря, но не сега. А когато си готов да приемеш, че светът не е като монета – само с две лица.

Отговорът на дядото беше естествено незадоволителен, дори подигравателен.

След години, когато вече у детето се роди младият мъж, той отново зададе въпроса си на дядото, който не бе остарял и с един час.

Всички ние, които вярваме в бога, а това са всички, знаем какъв е дяволът. Той е падналият ангел, който станал лош, лош. и за да ни е по-лесно, го приемаме като антипод на бога. Да,наистина така ни е по-лесно: да си мислим, че нещата са така прости, че да можем да ги отпределяме на принципа на антитезата. Добро-зло, светло-тъмно, и по-трудно ни е да си представим, че има някакво средно положение, отколкото да умрем. И мнозина никога не примат идеята на лудите за многоликостта на света, пък и на бога.

Дяволът наистина е паднал ангел, но сам бог го е пуснал тук сред нас, за да ни опознае. Той бил най-висшият серафим, най-близък до бога, нему почти равен. Бог обаче му дал мисията да слезе при нас и да ни проверява дали сме истински във вярата си. Вярно е, че сатаната ни изкушава, но не за да предадем вярата си, а за да я докажем и подсилим. Дяволът всъщност далеч не е божи антипод, а напротив-негов слуга, негов приятел и равностоен по сила и красота. Те биха могли да се нарекат противоположни само ако двата положителни полуюса си приближат толкожа близо един до друг, че да се целунат и слеят в единна маса.

И така бог стои в своя прекрасен каменен престол, величав и мълчалив, а дяволът при нас на земята ни изпитва, подага ни на изпитание и тайничко се надява да не се поддадем, защото докато има грешници на земята, той няма да може да се прибере в небесния си дом и да се срещне със своя побратим. Докато бог мълчи, Луцифер говори за бог и ни приканва да бъде истински (във вярата си).

Толкова злина имало у човеците, която не извирала от някое митично създание, а от самите тях, че се наложило бог да създаде кралство на своя другар, където да пращат греховете. И така се създал адът.

Но адът и раят не са важни за моята история.

Има хора, които безспорно са грешници и най-логични биват пращани в ада. Макар и рядко има и такива, които безспорно пък са праведни и отиват в рая. Понякога греховете се опрощават, а понякога и добродетелите.

Има обаче и едни особени същества, които сякаш не са от този свят, които са любимци на бога или на дявола, но не могат да бъдат изпратени в рая заради своите непростими грехове. Те отиват след телесната си смърт в адовата градина, която може би е някъде над рая и над небето.

Там и Морена-любимка от дявола, любимка и на бога, защото е така чиста, че от кожата й струи светлина, каквато само ангелите са виждали. Усмивката й е така нежна и добра, че в едно село в Италия я бяха провъзгласили за Дева Мария. ръцете й са така бели и меки, че иглата по-скоро би се изкривила, отколкото да я убоде. Защо тогава не е в рая ли?

Косите й са черни като гарван, а очите-такива, каквито нито има на земята, нито има някой, който може да опише. Греховете й бяха тъй безкрайно много и жестоки, че въпреки любовта си богът и дяволът не можаха й простят. Нейната красота и користност бяха причинили толкова много смърти и злини, колкото не беше причинявал и божият гняв.

Така стои си и до днес Морена в калта на своята порочност и в блясъка на своята красота. Прикована е с вериги, за да не може да стори повече зли, сама в адовата градина. И само бог и дяволът я посещават. Всеки един от тях иска да я направи своя жена, но тя просто не принадлежи на този свят, може би е невяста на някой друг бог на нкой друг свят. всеки ден отказва на бога и дявола. и живее все още там сама за себе си, без да има нужда от слънце или луна, защото тя сама за себе си блести.

34% Мълчание

2008-07-22T01:26:00.000-07:00

Общо 34% от българите смятат, че корупцията у нас е широко разпространена. Това сочи изследване на НЦИОМ за периода 29 юни - 3 юли, извършено сред 1 000 граждани от 86 население места във връзка с обществените нагласи за корупцията в страната. И най-странното е, че всички го приемат за нормално и даже гледат с добро око на нещата :" Е, сега му е времето да краде...". Един от най-нетолерантните народи се оказва доста либерален
по отношение на далаверките под маса. Всеки псува наглите катаджии, чиновници, счетоводители, обаче е свикнал на скритата 20-тачка и никога няма да се откаже. Забелязал съм даже, че и родителите ми и родителите на моите познати предпочитат тайно да бутнат едно 5(five) в джобчето на своето отроче. Всеки го е срам да каже, че е заделил тука едно(тъй или иначе мизерно) имане. Хората в България, които имаха честта да са ЧАСТ от миналото поколение ги е срам от парите ($) обаче ги е срам и от корупцията. Винаги като дойде някой и попита "каква е тая Куче - касичка" и сме готови да омотаем това онова във вестници и бързо бързо да решим проблема. Корупцията е като мръсотията под ноктите, не сме виновни, че се събира, но сме виновни, че не си мием ръцете. За жалост сапуна в България отдавна е дефицит или някой псевдо националист вече го е направил на цигани и турци...
Корупцията е следствие от заспалост, тя ще расте именно от мълчанието на тези 34%

Катин - истината за едно клане

2008-07-03T06:16:00.000-07:00

Днес гледах едни от най тежките филми за последните 5 години. Катин, на Анджей Вайда заплашва страховете и фобиите ти да с е превърнат в реалност, подлага на съмнение всяка утопия за която сме съгласни да убиваме. Камерата обикаля като призрак на учудено детe около всичката трагедия на полската 1939.

Катинското клане е случай на масово убийство по време на Втората световна война на около 20 000 поляци от съветски военни. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939. Катин (Katyn) е гора близо до село Гнеиздово (близо до Смоленск в Русия).

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските окупатори, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери (казват, че имало и руснаци, а също така и цивилни). Немците запазват всичко в тайна до пролетта на 1943, когато огласяват зловещата си находка пред световната общественост. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците.

През 1944 г. руснаците си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се немците. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че Русия е виновна за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД.

Безкомпромисен в своята директност Вайда заголва дулото на смъртта и трупът е готов да падне в калната яма.

2008-06-22T03:45:00.000-07:00

Днес влязох в един новираски сайт и... хоп! Какво да видя... следното покъртително заглавие : “БНС обяви кампания срещу хомосексуализма с мото "Бъди нетолерантен, бъди нормален". Уникално, нали?

http://politics.actualno.com/news_167619.html

Ясно е, ние,българите, мразим гейовете(поне аз имам такива наблюдения), но си мислех, че отношението ни спрямо ‘извънрелсовите’ явления значително се е подобрило. Първата крачка беше да ги приемем в медийното пространство. Тук нямам предвид само Азис, който въпреки цялата си кичозност и отвратителност, е част от българския шоубизнес. Българинът прие Дейвид Бауи, Елтън Джон, Джордж Майкъл. До такава степен приехме хомосексуализма, че той се превърна в доста доходоносен бизнес- разни Азисовци, китайци и Урсули ходят по хай лайф партита, правят (орална) любов с разни други Азисовци и китайци, всичката тази помия се излъчва по телевизията и се печелят парички. Наистина хомосексуализмът навлезе в българския дом по отвратителен начин, но поне вече знаем, че той не е лудост, нито пък зараза.

Предстои да дойде моментът, в който няма да приемаме гейовете като поносима неизлечима болест, а като съвсем нормални хора...точно като нас.

Представи си само за момент, че господин Гей се кандидатира за кмет. Той е невероятно умен, кампанията му е перфектна, обещанията му звучат реалистично, но по незнаен начин се разбира, че най-добрият кандидат е обратен. Дали ще получи повече от 1% от гласовете? Съмнително е дали за него ще гласуват други освен родителите(ако не се срамуват от сина си) и двама-трима гейове. сигурна съм, че има стотици(дори хиляди) хора, които по-скоро биха се изселили от града, отколкото да се примирят, че кметът е гей. Абсолютно съм сигурна, че ако зависи от простия избирател няма да има гей на високопоставен пост в правителството в близките 200 години.

Искаме да сме европейци, граждани на света...НЕ, ИСКАМЕ ДА СМЕ НОРМАЛНИ, а всъщото време сме малоумни шувенистични свине, които все още не могат да проумеят, че Сталин и Хитлер умряха. (Дано сега са в един по-добър свят, в който няма други освен тях)

Свине сме, защото у всеки от нас говори тъничко гласче, което казва “Бъди нетолерантен, бъди нормален”

НЕ МОГА ДА ПРИЕМА, ЧЕ ИМА СЕДМИЦА ЗА НЕТОЛЕРАНТНОСТ СРЕЩУ ХОМОСЕКСУАЛИЗМА.

Повръща ми се.

Не съм обратна, но предпочитам да живея сред гейове, отколкото сред ксенофоби.

2008-06-13T06:41:00.000-07:00

Световен ден за борба срещу експлоатацията на детето

Конвенция за правата на детето

(приета на 11 Декември 1989г. от пълният състав на събранието на Обединените Нации)

Член 6: Всяко дете има право на живот. Държавата е изключително задължена да гарантира преживяването и развитието на детето.

Член 36: Всяко дете има правото на защита от каквато и да е форма на експлоатация.

Трафик, робство, проституция, война всичко това е продукт на неумолимата бедност на страните от третия свят и безграничната наглост на икономическите хегемони. Близо 6 милиона деца в Нигерия всеки ден са под заплахата на трафик. Семейства от Бирма продават децата си за по 2000 паунда "парчето", Януари месец тази година са заловени 105 "опаковани" и натоварени в камион деца на границата с Лаос, бъдещи роби на сивата икономика на "Велика Британия" и Франция. Близо милион и половина деца годишно стават жертви на "живата пазарна политика" на нашия век. Децата на глада умират за сметка на тоновете изхвърлена храна в "развиващия се свят". И ако това е развитие не искам да знам какъв му е края.

Янков

On an Island

2008-06-05T12:38:00.000-07:00

David Gilmour- On an island

Може би по-долу ще разбереш за една върховна глупост, която току-що ме покърти. Всъщност наистина не знам с какви думи трябва да ти пресъздам няколкото реда, които прочетох в сайта на радио Тангра.

Започнах поста с On an island не само, защото в момента я слушам, но и защото Великият остров отхвърли Гилмор, защото бил ‘трудносмилаем’ може би...защото не бил достатъчно младежки. Отхвърлиха The dark side of the moon, не бил модерен.

А какво всъщност е модерно!? Лигави банди, чиято музика наподобява много повече истеричен плач, отколкото рок или какъвто и да било стил в музиката... това явно е модерно, това явно иска младият човек днес.

Не знам какво да мисля, не знам какво да пиша и какви точно думи да използвам...

Всъщност още не съм разяснила кой и защо е отхвърлил Гилмор.

Британският ‘ МЕГА ФЕСТИВАЛ’ Glastonbury отхвърли предложението на Гилмор да се яви пред публиката на МЕГА ФЕСТИВАЛА и да изпълни целия The dark side of the moon. И организаторът е отказал............................................................................................

МЕГА ФЕСТИВАЛЪТ бил предназначен предимно за МЛАДИ банди и МЛАДА публика. Рок фестивал....................

Браво за Майкъл Ийвис!

Организаторът на Glastonbury, Майкъл Ийвис, е отхвърлил предложението на Дейвид Гилмор да свири на тазгодишното издание на британския мега-фестивал. Според колегите от "The Sun", лидерът на Pink Floyd се е свързал лично с промоутъра и е изявил желание да изпълни целия албум "The Dark Side of the Moon" на живо, но Ейвис е отклонил офертата с мотива, че "целта на Glastonbury е да се хареса на по-млада аудитория - аудитория, която не би одобрила Дейв..." Майко мила... (http://www.radiotangra.com/?page=news&lng=bg&id=5063 )

BRAINWASH

2008-06-05T00:08:00.000-07:00

Днес се убедих, че в България евровизия и членството ни в европейския съюз, са почти еквивалентни в съзнанието на хората. Манипулация на ниско ниво както казваше един познат... След като получиш нужната доза "brainwash"от "Пей с теб" и подобни матрици за създаване на правилно, харесвано държание, матрица за визия, матрица на поп-фолка в изцяло битийно- ценностен план. На теб ти е нужен идол - някой който да се изкрещи " Long live the rock 'n' roll" на лъскавата сцена на националния ефир. Само че не забравяй как преди 1 ден той пееше Азис(просто беше нужно). Тук говорим за маски, маски на подходящия момент. Това е нормален продукт на ерата на свръх избора, днес те заливат с помията на посредственост, създават ти "помагало за по- добър живот". Редукция на информация, "за твоя полза". Ерата на консуматора води до запушване на кръвоносните съдове, запушване на ушите и устата, затваряне на очите и ставаш по - щастлив. Защо, драга ми ти, знаеше за славянското малцинство в Германия преди няколко века, знаеше кой какъв живот има от телевизионните герои, брутния вътрешен продукт на ГДР от 85 година, а даже не беше чувала за членската вноска на България в ЕС. Никой никъде не казва че на 16 Юни ще получим едно писмо от ЕК и там може да пише едни работи за изолация, замръзявне на правата в тази общност по член 7 от договора в Ница. Ненужна информация? А кое е по нужно, че Росен Петров напуска Слави, че ни харесват песните в Европа и още купища лъскав боклук за умовете на хората. Точно това създава хроничната апатията на малоумника. Това създава и кръчмарския риторик, който страда за националната си принадлежност, който го е страх от американците и от турците. Рискувам да прозвуча като параноик, но когато чуя от образован човек: "какво ме занимават с американки проблеми...как тъй в България ще ми слушат Би Би Си" и " ...ама тва сичкото е щото нямаме едно хубаво правителство" . Ами няма да има "хубаво правителство" докато подобни селски тикво като тебе пълнят умовете на хората с глупости. Докато не си отворим очите и ушите за бъдещето(а то не е нито при Слави нито при оня, на който Би Би Си-то му е виновно, че е прост) никой няма знае къде живее, защо се случват тия неща около него, защо хората започнаха да говорят, а ние не разбираме. Отворете си празните глави и вижте, че света се променя, стига толкова "Brainwash"

Янков

2008-06-01T01:33:00.000-07:00

за хора с богато въображение: http://youtube.com/watch?v=yzDSVJXmiYM&feature=user

2008-06-01T00:26:00.000-07:00

Пействам една много интересна статия с още по-интересно заглавие. Когато я прочетох, си спомних, когато водихме 'Пожара' на подобна тема...

Черноризец Храбър - синоним на слугинска журналистика

Унизителна и оскърбителна изглеждаше церемонията по връчването на годишните награди "Черноризец Храбър".

Унизителна - за все по-оредяващата аудитория на вестниците, рехава като публиката в салона, в който се раздаваха статуетките.

Оскърбителна - за всички, които си изкарват хляба като дописници и смятат, че с всяко тяхно изречение, малко от малко дават за свободата на словото в България.

Лауреатите няма да коментирам. Като миналогодишните и по-миналогодишните.

Доста по-интересно е какво търсеха в залата президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, кметът на София Бойко Борисов и тям подобни. Какво общо имат с журналистиката? На какво ръкопляскаха?

На това, че журналист получи награда за разобличаването на "Батко" от пътния фонд? Или на разкритието, че зам.-министър живеел с две имена - Петър-Феим?

Тия - хванатите в крачка, да не са от Марс? Нали това правителство ги доведе и назначи? Свали ли им то косъм от главите, или ги оставяше да си живеят живота до края на мандата?

Мерси! - на ръкопляскащите. Българската преса трябва да е преса! Да притиска управника в ъгъла на ринга със серия удари. А не да му седи на коляното и да му нашепва напевно на уше. Като метреса.

Ако в България имаше свободна преса, Гоце отдавна щеше да е взел-дал пост №1 в държавата, тройната коалиция да е изчезнала като ланския сняг, а бате Бойко да командва само български овчарски кучета в района на Банкя.

Сбъркано е по начало и името на наградата. Лесно е да си Черноризец Храбър и да упражняваш перото си за налагането на официалната власт.

Но я да видим дали си мъж, ако трябва да се опълчваш на царе, папи и патриарси? Май по-приляга да има награда за журналистика на името на Поп Богомил.
автор:Благой Сребрев(www.actualno.com)

Въпрос на ориентация

2008-05-22T09:38:00.000-07:00

Ляво, дясно и център в настоящето българско политическо пространство

Дълго време ни учиха, че е правилно да се пише с лявата ръка, след като дойде новото време и въведе правилото за писане с дясната в България се появиха безброй неразбираеми ръкописи.

В България цари тотално объркване за това кое е ляво и дясно в политиката. Причините, погледнати през призмата на историята, са може би в дългогодишното разбиране на политиканството като догма, централизъм и анти- плурализъм. Периода 1944- 1989 е оставил утайката на еднопартийността, което от своя страна е изградило ценности и вярвания продукт на коренно различно време. Един свят се преобръща, за да дойде на негово място друг, а в какофонията на политическия водовъртеж се оказват хората и тяхното неразбиране. Ще бъде твърде повърхностно да си обясним нещата само с оправданието на историята, днес действащите лица на политическата сцена са другият фактор за въпросното объркване. Неяснотата в партийните платформи, лавиращите между ляво, дясно и център политически изказвания и неоправданите решения допълват „тоталното объркване” в тези понятия.

Според теоретиците разграничението между ляво и дясно се прави въз основа на понятието свобода, като то се разделя на две основни оси – икономическата и личната свобода. Малко икономическа свобода е ляво (голямо бюджетно преразпределение, високи данъци, много регулации, държавна намеса на пазарите, субсидии, доста държавни предприятия и малко или липса на частни, голяма бюрокрация и т.н.), а много икономическа свобода – дясно. По отношение на личната свобода нещата са точно обратно, левите са по – либерални към личния живот на гражданите (право на аборт, равни права на хомосексуалистите, по-либерално отношение към емигрантите), а дясното - ограничена свобода. Един от бестселърите в момента, книгата на италианския философ и преподавател в университета в Торино- Норберто Боббио – книгата “Дясно и Ляво - основания и значения на едно политическо разграничение”, дава основателни причини за политическото разделение. Основната теза на автора е, че “лявото” и “дясното” не са някакви абсолютни понятия, а по-скоро илюстрират променливия характер на политическия спектър, в зависимост от конкретния културен и исторически контекст на съответната епоха. Тази нагласа за историческа предопределеност на Боббио и характеризирането на понятията на генерационен принцип разкрива донякъде и принадлежността му към италианската Демократична левица и както казва Тодор Николов: „Макар че добросъвестно се опитва да се издигне над политическите и чисто партийни пристрастия (тук си струва да припомним, че Боббио е пожизнен сенатор от Демократичната левица), авторът на “Ляво и Дясно” като че ли избягва да формулира достатъчно ясно онези ценности, които са характерни за политическата левица и десница още от времето, когато те за първи път се определят като такива”.

Но въпреки конкретният историцизъм авторът запазва становището, че въпреки историческите различия, това разграничение винаги е съществувало, защото все пак то се опира на „специфичната противоречива природа на демократичната политика.” В аналитичния си труд Боббио се опитва на намери основите на разделението в политическата вселена по отношение на осите равенство и неравенство, демокрация и свобода. И така той успява да класифицира онези принципи, които характеризират двете идеологически полета. И макар много теоретици да твърдят, че разделението между ляво и дясно отмира, поради падането на границите на националността и либерализирането на пазара, унифицирането на ценностите, както американският колега на Боббио, Алън Улф казва: „, който, подобно на мен самия, вярва в необходимостта от изчезване на различията между лявото и дясното в политиката и идеологията, може да бъде убеден от аргументите на Боббио във верността на обратното”.

Когато обърнем поглед към българските географски ширини и нашето политическо наследство нещата не стоят точно така както ги описва Боббио, а от там е лесно да заключим, че настоящата държавност на България не се радва на подобен реален плурализъм. За да бъдем точни, от обявяването на независимост и дори от учредителното събрание през 1878 има разделение на консерватори и либерали, подобни идеологически сблъсъци съществуват и до 1944. Но твърде много време е изтекло от тогава, а и в съзнанието на обществото много е било промивано и замазвано, за да говорим за реално политическо наследство в разделението ляво – дясно. Така, че най голям отпечатък в настоящето е оставил социалистическия режим и ако го анализираме от първоначалната парадигма за икономическата и личната свобода то нещата изглеждат така: ограничаване и на личната (хомосексуализмът е извън закона, държавата решава кой къде ще живее, работата е по разпределение, вечерен час и еднакви униформи за учениците, ограничаване на свободата на словото и т.н.), и на икономическата свобода (централизирана икономика с напълно държавна собственост върху предприятията и пълен контрол върху пазара). Тук идва и логичният въпрос – За лява политика ли говорим? Ще кажа само че разликата между фашизма и социализма е, че при фашизма има по- голяма икономическа свобода, защото все пак се запазва частната собственост. След периода 1944-1989 България е сякаш зашеметена от рухването на стената и единственото което е ясно е, че трява да започнем да вървим по нов път на запад- демократичния. А съвсем накратко там разделението ляво – дясно изглежда така: Десните (републиканците в САЩ, консерваторите в Европа) са за повече икономическа и по-малко лична свобода. Левите (демократите в САЩ, социалистите и социал-демократите в Европа) са за по-малко икономическа и повече лична свобода. Центристките партии (като британските лейбъристи) са в изгодната позиция да нямат категорична позиция по отношение на свободата. Те търсят златната среда, което им позволява да избягват непопулярни действия. Тези, които са и за лична и за икономическа свобода са известни като либертарианци (в България организацията им се казва Българско общество за индивидуална свобода, в което членуват например доста от либералните икономисти).

Когато днес говорим за разделение лаво-дясно-център в България, според първоначалната рамка – икономическа/ лича свобода, то при нас има само икономическа. Това е така тъй като имаме представа от икономическите възгледи на партиите, но почти нямаме идея за отношението им към личната свобода. Партиите избягват да взимат отношение по въпросите, касаещи личната свобода - към проституцията, хомосексуалистите, абортите, наркоманите, даряването на органи, привилегиите и т.н., за да не загубят част от избирателите си. Според това което политическите формирования в България представят като платформа разделението ляво- дясно-център е следното: (като представям партиите по азбучен ред, а не по пристрастия- източник: в.Капитал)

1. "Атака" (Волен Сидеров) е крайно лява политическа сила - по-ляво от искането за национализация на приватизираните предприятия е единствено пълната национализация на частната собственост.
2. БСП е лява партия. Постоянно лансира леви идеи, много от които за щастие не успява да реализира (заради МВФ, законодателството в ЕС и коалиционните партньори), но част от тях все пак минават. В същото време блокира много от десните идеи (например реформата във висшето образование и в здравеопазването, продължаването на пенсионната реформа, драстично намаляване на личните данъци и т.н.).
3. ГЕРБ (Бойко Борисов) изповядва дясна идеология, но неформалният лидер на партията Бойко Борисов не показва никакви десни действия като кмет на София (например е солидарен с шофьорите, които искат увеличение на заплатите, а не му хрумва, че трябва да либерализира транспорта в столицата и да продава общинските фирми), което поставя доста въпросителни около действителната принадлежност на ГЕРБ.

4. ДПС (Ахмед Доган) е типична лява партия – против приватизацията, в подкрепа на субсидиите и мащабните инвестиции от страна на държавата.
5. ДСБ (Иван Костов) застъпва десните идеи (за данъците, преразпределението, здравната реформа и т.н.). Много хора в България обаче не осъзнават, че „здравата ръка” на “командира” може да означава повече намеса на държавата, което видяхме на практика при управлението на Иван Костов като лидер на СДС и премиер в периода 1997 – 2001 г.(виж т.6)

6. СДС когато беше на власт провеждаше социал-демократични (леви) реформи (например в здравеопазването, пенсионната система, работническо-мениджърската приватизация) и поддържаше високи данъци и голямо преразпределение на доход през бюджета. От две години насам партията започна да лансира десни идеи.

Ако се върнем към първоначалния теза - в България цари тотално объркване за това кое е ляво и дясно в политиката, то има и друг аргумент, освен партийните платформи, който подкрепя становището – медийните изказвания на народните представители:

16.05.2008 09:29

Емилия Масларова: Няма ляво-дясно, има просперитет

Социалният министър Емилия Масларова заяви, че не трябва да се спекулира с ляв и десен завой, защото се води политика за просперитет на гражданите. Темата е стандарт на живот и национално отговорна политика, каза Масларова по bTV.

Тя определи собственото си правителство като "мъдро".

Какво точно е искала да каже госпожа госпожа Масларова? „Не е важен пътя, важен е резултата”? И тяхното правителство според Сократови максими ли управлява щом е „мъдро”?

Овчаров: „Дясната политика води до леви резултати”

За подобно явление говори и американският лингвист Ноам Чомски, конкретното използване на отричащи се епитети според него е с цел „абсолютно объркване” в съзнанието на хората. Според Чомски това е най- лесният подход за манипулация.

От тук произлизат следните въпроси: Има ли ляво-дясно и център в България? Има ли сблъсък на идеи и реален плурализъм? Фасадна ли е демокрацията у нас?
Според мен това е най – логичното развитие на българския политически трибун, понеже дълго време ни учиха, че е правилно да се пише с лявата ръка и след като дойде новото време и въведе правилото за писане с дясната в България се появиха безброй неразбираеми ръкописи.

Янков

2008-05-15T07:52:00.000-07:00

Минаваше през тъмния парк на края на града-през деня прекрасно място, а през нощта- свърталище за наркомани, убийци, крадци, проституки(изобщо за всякакви престъпници). Беше я страх, нямаше лампи, луната се бе скрила. Беше я страх…
Как така закъснях толкова много. Ужас! Мразя това място, Помниш ли? Да, разбира се, как ще забравя нощта, в която срещнах дявола. Не, стига, това не е случвало. Лъжеш, ясно го помня, помня червената му драконова кожа и огънят, който го обръщаше при всяко издишване. Нищо подобно не се е слъчвало! Аз помня как ме докосваше и милваше…като летен нощен вятър, и беше толкова тъмно. Дали му служа добре, дали ще ме вземе за жена? Дали е доволен…? О, трябваше по-рано да сляза от небето.
Чуха се стъпки.
Мразя ги тези, какво става с този свят?! Всичко е с краката нагоре. Преди години такова нещо можеше само в нелегалното внесените американски филми да видиш, а сега ти е пред очите. Трябва да се скрия…ужасен свят, какво стана? Защо нищо вече не е нормално…иска ми се да ме няма…или поне тях.
Чу се крясък, шептене, пеене…
Страх ме е! много ме е страх, ела и ми помогни…отнеси ме, моля те. Знам, че ме гледаш и скоро ще ме освободиш от тази дупка. Искам да съм аз, защо не съм аз… може би пак ще го срещна, може би някъде тук се е скрил и ме гледа с рубиновите си очи. Помниш ли, каква сигурност, каква искряща нежност и как валеше… да, като из ведро. И слънцевите лъчи нагло пронизваха капките, от които струеше доброта. И луната помня, все още се опитва да догони слънцето, но може и тя като мен няма да успее…да догони щастието.
Той стоеше на някаква пейка под едно дърво. Тъмнината бе така непроницаема, че другите двама дори от един метър не биха могли да го видят.
Какви ли са тези? Мислех, че тук по това време няма никого. Дано скоро си тръгнат…както и аз искам да направя. Може би ще си отида, някъде, където е по-хубаво, жените имат коси от луна, очи от море и усмивка от слънце. И аромат на въздух. Като нея. Дали да замина, какво бих могъл да правя сам в тази дупка, сам съм наистина…не го бях осъзнал, сам…
Изведнъж очите му закрещяха, ушите забучаха. За миг се поколеба какво да направи, дали да я защити или просто да си тръгне, никой нямаше да го види- толкова тъмно бе. Само крачка. Луната се показа и го обля в светлина.
Ти си виновна! Ти и всички като теб. Ах, как ви мразя! Вие погубихте моята Дора, вие я заразихте с вашата чума. Ще ви накажа, аз съм Богът, който няма небето и който ще отмъсти заради Дора. ще те погубя, теб и всички като теб… вие сте виновни...
Ето го отново, какво ли ще иска тази вечер от мен. Дяволът. Това е просто някакъв непознат, подмини го по-бързо. Защо ме гледа така? Това е бог може би?............................................................................................................................... Болка, ах, как боли…смърт, блаженство-къс от небето за мен, усещам съня и любовта, дори светлия всемир, ето го. Аз съм част от небето…завинаги ли?

Изгубена самоличност

2008-05-13T08:33:00.000-07:00

Дълго сме говорили с теб за това колко е лесно да станеш студент извън България или поне административният апарат, през който минаваш е много по- улеснен, а и ти излиза по- евтино. Безсмислено е да даваме статистика за това колко българи решават да учат в чужбина и лично според мен това носи в по-голямата си степен позитиви. Нещото с което по - рядко се сблъскваме е същите тези хора да се върнат и да продължат образованието си в България. Е, преди няколко дни аз се сблъсках. Както знаеш Д.Б. реши да се завърне от странстване по "тая пуста чужбина" и да продължава по нашите псевдо академични пътища. Неговата идея беше да се прехвърли тук като продължи от 2-та година(разбира се ако изпитите му се признаят). Та отиваме ние с него в един средно статистически, държавен ВУЗ и задаваме този "толкова сложен" казус на една средно статистическа госпожа от тяхната администрация. Получихме също токова сложен отговор на зададения казус и това, което разбрахме беше, че изпитите могат и да се признаят(на лицата ни грейнаха усмивки), НО за жалост той вече не е със статут на български студент и трябва да заплати някъде около 3500 лв. Бих казал "Чудно, та той нали има българско гражданство." Запитваме я : "Е как така" . На този толкова простоват на пръв поглед въпрос получихме още по сложен отговор свързан със сложната бюрократична система на нашите вузове, които вече са със делегиран бюджет и това явно им звучи много престижно и някак си не предполага лесно решаване на какъвто и да било въпрос. Бих интерпретирал разговора така:
-"Извинете, аз се казвам Д.Б. и искам да се преместя от престижния си университет в Англия във вашия селски коптор и да продължа образованието си в родната България?
-Аааа, така ли....ами то май може да стане, ще видим какви изпити си взел....дали съвпадат....
-Ами да, да аз проверих и голям процент от тях съвпадат...освен българските...
-А, добре ама виж сега мойто момче, значи ние сме държавен университет.....трябва да си платиш повече, 'щото тебе държавата за никъв х*й та няма.
-А, така ли...ами добре ще дойда по-късно....
Така стоят нещата, драга ми Цанева -лесно излизаш и трудно се връщаш. Трудно бих коментирал въпросната ситуация без да се хвърлям в дебрите на морала, етиката, националната принадлежност и манталитета.(което ще е излишно) Ще кажа само едно, ако потърсите точната дефиниция на държава в речниците пише: Държавата това са общата територия, закони и население. На нас скоро ще ни остане само територията, а аз сериозно се замислям дали да не последвам Д.Б. и неговата изгубена самоличност.

Янков

2008-05-11T13:46:00.001-07:00

диснИ

2008-05-11T13:25:00.000-07:00

Току-що разглеждах новини из атуално точка комммм и чета за някакви социологически проучвания за това защо хората използват интернет, и гледам аз-картинка на Мечо Пух. И се замислих, че не мога да си представя детството си без филмчетата на Дисни, книжките и комиксите. Покахонтас, Маугли, Мики Маус, чичо Скрудж и Доналд Дък и всичките олигофренични герои. Спомням си колко скъпи бяха книжките по филмите-с твърди корици, гланцирана хартия-аз нямах такива, имах само учебник по английски на Дисни. Мдаааааа, и приятните игрални филми на Дисни. Имаше един с Брус Уилис и едно хлапе(дето участва в 'Двама мъже и половина'). Безспорно Дисни промени живота на много деца по света. Както мен, така сигурно и теб продуктите им ни караха или да стоим пред телевиозра всяка неделя между 5 и 6 ,когато имаше детски час на Дисни, или пък часове да се взираме в картинките в книжките(аз поне не можех да чета тогава и само картинките гледах). Първата песен(не детска), която си спомням, че съм харесвала е естествено на Елтън Джон от Цар Лъв.
Много глупава тема си избрах за пост, но ми стана милно за времето, когато всички колекционирахме списанието Мики Маус, с трепет чакахме вторниците(не съм сигурна за деня), пишехме писма до редакцията(вече 2-3 клас) и се състезавахме кой ще реши най-бързо загадките с шериф О'Хара. Не че състезавахме, а по-скоро :'
- Реши ли загадката?
-Много лесна беше,само за 2 минути я реших!
-Аз само за 1...
И така нататък. Но пък все още е приятно винаги,когато гледаме филм на Дисни, нали-Весели крачета, Колите....и други,други,други,добре че ги има тия Дисни,ей!!
П.П. Забравих да кажа и за мечтата на всяко дете ДИСНИЛЕНД!!!!!!!!!!!!!

2008-05-10T04:33:00.000-07:00

"Части от човешко тяло са открити в кофи за смет в столичния квартал "Мусагеница"

"Британско Могилино, което е по-ужасяващо от българското, потресе Великобритания. Бившият дом за сираци и деца с умствени увреждания "О дела Гарен" в Джърси се оказа дом на насилието и смъртта. Телата на поне седем умъртвени тийнейджъри били заровени под бетонния под на сиропиталището, съобщи в. "Дейли телеграф". Според изданието децата в дома били редовно пребивани, изнасилвани и психически тормозени. Много от възпитаниците са починали от тормоза.
Скандалът с "къщата на ужасите" е един от най-тежките случаи на грубо потъпкване на правата на децата в британската история. Части от скелети са открити в събота от специално обучени да търсят човешки останки полицейски кучета под пода на дома на бившето сиропиталище, което сега е младежко общежитие. Кучетата идентифицирали още 6 места в района на дома, където според експертите може би са закопани още детски тела. Предполага се, че насилието в този бивш дом за деца е продължавало десетилетия. То обаче било прикривано от местите власти в Джърси."

Една от основните версии на полицията в Плевен за убийството на 4-годишно момиче, открито вчера мъртво на сметището край града, е свързана с нападение на психопат"

"Германия е разтърсена от убийствата на осем деца от техните майки, станали известни в последните няколко дни в различни части на страната, съобщиха агенциите. И в двата случая съседите описват жените като любезни, освен това социалното им положение не е било на дъното на обществото."

И в България, и в Германия, и Англия-навсякъде по тъмните ъгли на света една вечер някой забравя, че е човек, извършва някой подобен ужас като тези по-горе или дори по-лош, след което се връща вкъщи при семейството си и отново е човек. Ужасът е навсякъде, и винаги го е имало. Днес по-малко ли е или не? Както преди ден или два ти казах, не мога да си представя как е възможно един човек да причини такива злини на друг, за каквито постоянно чуваме от новините и четем по вестниците. За жалост ужасите стават все повече не само в Африка, но и в нашата цивилизована европейска джунгла.

Децата на войната

2008-05-10T02:21:00.000-07:00

"Принудиха ме да нося два 50-килограмови чувала със захар, докато Армията на съпротивата на лордовете плячкосваше едно село. Не можах да се справя сам и затова хванаха други две деца да ми помагат", споделя бивше дете войник от Уганда. Негов връстник от Колумбия разказва, че се страхувал, че някой ще го застреля, когато за пръв път прерязал гърлото на един мъж.
До края на 2008 ще можем да проследим серията от филми на One World festival за правата на човека и прожекциите ще бъдат безплатни. "Децата войници" е австрийски проект-филм от няколко шокиращи части за децата преминали през ада на Уганда, Судан, Миянмар (Бирма), Колумбия и Сиера Леоне.
След като вече станахме част от цивилизования свят, развиващ се под мотото за обединение и хуманност подобни проекти като One World ще ни заливат всеки ден. За да мога да си обесня смисълът им ще приложа една проста дефиниция на либералния свят. "Ако аз имам 3 крави, а ти имаш 1 крава, аз ще се чувствам зле от твоето социално положение. В нашият свят се счита за нормално, човек да има 2 крави, следователно най- логично би било аз да ти дам една от моите и да живеем в равенство и благодат. Аз обаче решавам да "платя индулгенцията си" като започна да правя филми, да изнасям речи, концерти и тн. за хората с по малко от 2 крави. В тази ситуация ти не получаваш още една крава, но аз съм далеч по- спокоен, защото знам че ти помагам с моята кампания за социалната интеграция на хората с по- малко от 2 крави."
Децата в Судан продължават да умират под ножовете на революцията- утопия и за нас би било най -лесно да отречем въпросните сепаратистки организации и да прокараме инициатива за построяване на болници и пеене на песни, за да накараме Г-8 да им опрости външните дългове. Само че ситуациата в Бирма, Сиера Лионе, в Уганда е синдром на пост-хегемониялната политика на гореспоменатото Г-8. Икономически подтиснати от дългогодишно ембарго, в сърцето на сивата икономика и кървавите диаманти децата там стават жертва на черен фанатизъм и зелени пари. "Ние започваме нова стратегия на отбрана и нашата най-важна цел е да развием ядрените си оръжия". Кой мислите казва това? Някой фанатичен терорист, руски дипломат от студената война или русоляв младеж от ИРА? Това е част от речта, с която през 2002 Буш ратифицира нов проекто-закон за вътрешната политика на Сащ.
Много се радвам за развитието на подобни проекти като One World, надявам се, че филмите ще са добри и безпристрастни и дори те да разрешат някой от проблемите, за които говорят, то това ще е частично и децата на войната няма да получат втора крава.

Янков

Криво огледало

2008-05-09T14:45:00.000-07:00

Дам....жените винаги сте имали неистовото желание да обръщате нещата с главата надолу, да ги разгледате и като видите колко са по- интересни започвате да вярвате, че по принцип нещата са с главата на долу. За да мога да проумея по някакъв начин това което ми написа, странната дисекция на образите ни, разменените роли и силното сияние на чувствата ти може би ще трябва да го погледна през кривото огледало което ти ми предлагаш...I am you and wat I see is me..Защо ни завъртя, за да можеш по- лесно да ме "стреснеш", за да предадеш определена мистика на взаимоотношенията ни? И аз и ти влезнахме в някакъв художествен свят, превърнахме се в "персонажи", аз съм лисица, ти си "погнусена" и единственото избавление от тази ни съдба е да бъдем заедно. Решаваш, че всичко ще бъде много по- драматично ако сме "вече стари"-" вечно опяващ за нещо съсухрен 30-годишен мъж, изглеждащ на 45 заради цигарите и многото нерви." Това трябваше да съм аз нали? Но си ти, защо? Поне според мен шизофреничното внушение за някой друг винаги е давало възможност на хората да опишат себе си пред другия по добре. В случаят ти успяваш да опишеш това, което те е страх да бъдеш (както казах и преди това времето е изтекло в твоето въображение). Страх те е от грозотата, от апатичността, болката и най-вече от самотата.Сова "страшно" много ми напомня на героя в "Погнусата", ако ви приемем за нагледно еднакви то самотата сама по себе си не е толкова страшна колкото проникновеността която те носи. "Ако остана сам ще видя разочарованието" Това е то, разочарованието е следващата стъпка, която Ян трябва да направи. Още нещо, което ме обърка (като изключим заглавието) е аналогията с моето име- аз съм ти(ОтновО)."Единствено към земята го държеше все още един спомен за една любов,любов каквато дори тангото не познава" Ето го и ключа- надеждата, че ще намери нещо забравено." Кивотът" се появява като малкия принц-точно навреме. Идеята, че това съм "АЗ" ме трогва, но пък няма как да не си задам въпроса - защо? Има няколко отговора - 1. За да ми напомниш нещо. 2. Да ми докажеш нещо.3. Да ме изплашиш. Като изключа първия и третия, защото все пак те познавам, остава, че искаш да ми докажеш колко много знача за теб. Това ме плаши и ми напомня, че трябва да съм внимателен. " А аз съм едно интелигентно човешко същество с душа на клоун, обречено да се дъни винаги в най важните моменти"И така, ти обърна и двама ни с главата на долу, за да бъдем по-интересни и "по-истински" може би, накара ме да се зарадвам, за което ти благодаряЯнков

2008-05-09T14:44:00.000-07:00

Бавно, но сигурно Ян изстудяваше все повече с течение на самотните бездиханни секунди и се превръщаше в намусен и вечно опяващ за нещо съсухрен 30-годишен мъж, изглеждащ на 45 заради цигарите и многото нерви. Ставаше студен не само към хората около себе си, но и като че ли най-много към себе си. Вече нямаше значение, отвратителното същество, което беше окупирало огледалото, нито пък отвращението от него. Хората обикновено се променят незабележимо,едва-едва, докато един ден не спрат на улицата и не си кажат: ‘Какво стана?...’. Ян съвсем естествено не усети разтящата разлика между температурата вътре и вън него, докато един ден не си пусна стара плоча на Астор Пиацола,танго,естествено. Една толкова страстна, чувствена музика, испанска-такъв темперамент,любов,омраза и много,много болка.
Ние, балканците уж сме и ние темпераменти, уж силно обичаме и силно мразим, но май нищо не е останало от това. Той ставаше студен, не усещаше, нищо не изпитваше, слушайки тангото-просто никакво чувство, никакъв трепет. Само ноти, изсвирени виртуозно. И режещата цигулка, и тропането на акордеона, и хаотичните нотни пчели по клавишите на пианото. Но болка, любов или страст? Само наслада от хармоничния баланс на хаотичните ноти.
Единствено към земята го държеше все още един спомен за една любов,любов каквато дори тангото не познава. Та тази въпросна неистова, страстна, пламенна, вледеняваща, огромна любов преобърна часовника на света и потока на времето, което до преди онази жена беше единственото, което внасяше някакъв ред в хаотичните мечти, събития, мисли и сънища. И тя дойде. Изникна из дълбините на земята или долетя от хълмовете на небето, но преобърна всичко- времето се разтегли толкова много, че избухна и се разпиля на хиляди милярди парченца, някои от тях носещи щасие, други нещастие. Но малката русокоса, синеока лисица взе всичкото щастие и остави Ян да тъне в нещастието на нейната липса. Късовете нещастие бяха тъй големи, тъй ужасни и грозни, че времето без нея беше безкрайно. Макар и рядко тя идваше при него със своя прах щастливи секунди и му даряваше целия свят с цялата любов в него плюс капчица безкрайност с безкрайна любов.
Изстудява, когато я няма, сякаш е труп, скоро ще се вкочани, но дойде ли тя, отново ще оживее и успее да чуе страстта в тангото.